Увод
NK клетките са лимфоцитна субпопулация, експресираща повърхностен маркер CD56. Те са големи гранулирани лимфоцити, произхождащи от костния мозък, които циркулират в периферната кръв преди да се локализират в специфични тъкани. NK клетките са най-застъпената лимфоцитна популация в секреторния ендометриум и в децидуата по време на ранна бременност.
Приема се, че участват в регулацията на клетъчната миграция на трофобласта. Тестът за NK клетъчна активност определя способността на функционалнно активирани NK клетки да атакуват таргетни клетки, както и способността на интравенозния имуноглобулин (IVIg), да подтиска тази активност. NK активността може да се измери с помощта на биологичен метод, при който се определя способността на активирани NK клетки да “убиват” таргетни за тях клетки (К562 клетъчна линия).
Повишена цитотоксична активност на периферни и ендометриални NK клетки е установена при пациенти, подлагащи се на ин витро фертилизация, които са претърпели спонтанна загуба на плода или неуспешен IVF цикъл. 40% от IVF пациентите с диагноза ендометриоза, се характеризират с повишена NK клетъчна активност. Откриването на повишена NK клетъчна активност би позволило прецизен подбор на адекватна терапия.
Показания за изследване
Жени с неизяснен стерилитет, ендометриоза, тазова патология или повтарящи се неуспешни IVF цикли, които имат повишени АРА или АТА и се подлагат на IVF процедура, или имат два или повече повтарящи се спонтанни аборта.
Метод за определяне
Процента лизирани К562 клетки се определя с помощта на флоуцитометър, като се използва имунофлуоресцентна техника.