Увод
Определянето на различни субпопулации бели кръвни клетки в цяла кръв има важно диагностично значение за установяване на рискови фактори за прекъсване на бременността. Репродуктивният имунофенотип дава възможност за откриване на пациенти, при които съществува риск от неуспешна имплантация или загуба на кариотипно нормален плод, в следствие на повишени циркулиращи NK клетки (CD56+). Активираният репродуктивен имунофенотип отразява не само процента на циркулиращите лимфоцити (подобно на репродуктивния имунофенотип), но също и на активираните NK и Т-клетки. При жени с неуспешна имплантация след IVF/ET се наблюдава значително по-висока експресия на активационните маркери CD69+ и HLA-DR върху NK и Т-клетките.
Показания за изследване
Активиран репродуктивен имунофенотип трябва да бъде изследван при жени с неуспешни IVF процедури с неизяснени причини за неуспех, въпреки трансфера на морфологично нормални ембриони, както и при диагностициране на ендометриоза.
Метод за определяне
Използвайки имунофлуоресцентна техника, с помощта на флоуцитометър, се определя процента на мононуклеарните клетки, експресиращи следните повърхностни молекулни маркери: CD3, CD4, CD8, CD19, CD16 и CD56, както и CD56+16+69+, CD56+16-69+ и CD3+4+DR+.