Увод
Етиологията на някои репродуктивни неуспехи, включително неизяснен стерилитет и повтарящи се аборти е свързана с автоимунитет. Автоимунните тиреоидни заболявания се характеризират с присъствие на aнтитиреоидни антитела, и по-специално – анти-тиреоглобулин и антитела срещу тиреоидна пероксидаза (анти-микрозомални антитела). Оказва се, че тиреоидните автоантитела са независим маркер за повишен риск от загуба на плода. При жени с антитиреоидни антитела, бременността завършва с аборт два пъти по–често в сравнение със жени, при които не се откриват такива антитела. Нивата на тиреоглобулиновите и микрозомалните антитела са право пропорционално свързани с честотата на спонтанните аборти, като не съществуват доказателства за специфичността на автоантителата. Приблизително при 30% от жените с повтарящи се аборти, се откриват един или и двата типа антитиреоидни антитела. Антитиреоидните антитела са свързани също и с имплантационни проблеми след ин витро фертилицация (IVF) и ембриотрансфер (ET). Ендометриалната биопсия при жени с антитиреоидни антитела и IVF процедури, показва повишен брой активирани Т-лимфоцити в ендометриума, секретиращи предимно Th1 цитокини и по-малко Th2 цитокини, в сравнение с резултатите, получени от ендометриална биопсия при жени без антитиреоидни антитела. При жени с антитиреоидни антитела се наблюдава повишение на процента успешни бременностти след IVF/ЕТ, при провеждане на терапия с интравенозен имуноглобулин.
Показания за изследване
Всички пациенти с тиреоидни заболявания, с два или повече спонтанни аборта, или с неизяснен стерилтет, трябва да бъдат тестирани за наличие на aнтитиреоидни антитела. Препоръчва се изследване на анти-тиреоидини антитела да се извършва при всички бременни в първи триместър, тъй като при жени с такива антитела съществува риск от 50% да загубят плода в първия триместър или да развият тиреоидна недостатъчност след раждането.
Метод за определяне
За определяне на АТА се използва стандартен ELISA метод.
Анти-тиреоидни