Увод
Антифосфолипидните антитела (АРА) са хетерогенна група от автоантитела, които свързват анионни и биполярни фосфолипиди. Наличието им се свързва с репродуктивни неуспехи, клинично характеризирани като повтарящи се аборти, фетална загуба, необясним стерилитет и свързана със стерилитета ендометриоза. Антифосфолипидните антитела се установяват също и при тромботични състояния. Все по-често се съобщава връзката между повтарящи се спонтанни аборти и наличие на АРА в серумите на тези пациенти. В много проучвания и публикации се съобщава благоприятния ефект на терапия с хепарин, аспирин и интравенозен имуноглобулин, за успешното протичане на бременността, при АРА-позитивни жени. Повишен титър на АРА е установен и при жени, претърпели неуспешни ин витро фертилизации, особено в съчетание с ендометриоза или тазово-възпалителна болест.
Показания за изследване
Изследване на антифосфолипидни антитела се препоръчва при пациенти с два или повече последователни спонтанни аборта в първия триместър на бременността, ендометриоза, неуспешни IVF цикли в следствие на имплантационни проблеми, преждевременно отслабване на яйчниковата функция, неизяснен стерилитет, както и при пациенти със SLE или други съединително-тъканни автоимунни заболявания.
Метод за определяне
С помощта на ELISA метод се установяват антифосфолипидни антитела от клас IgG, IgA, IgM срещу седем фосфолипидни антигена. Панелът се състои от 21 антифосфолипидни антитела срещу кардиолипин, фосфатидилсерин, фосфатидилинозитол, фосфатидилетаноламин, фосфатидилхолин, фосфатидилглицерол и фосфатидилова киселина.