logo
  • МЦ КИРМ - ПЛЕВЕН
    064 / 804 790
  • МЦ КИРМ - ПЛОВДИВ
    032 / 280 054
  • МЦ КИРМ - БУРГАС
    064 / 804 790

Имунологични рискови фактори при репродуктивни неуспехи

Репродуктивните неуспехи са свързани с невъзможността за протичане на успешна бременност. Съвременни проучвания показват, че промените, които настъпват в имунната система на жената по време на бременност са от особено значение за успешното ú протичене. Когато тези промени не се осъществяват или протичат неправилно, може де се стигне до липса на бременност или неуспешно протичане на бременността. В последните години са установени няколко имунологични фактора, свързани със стерилитет и повтарящи се аборти. Определянето на тези фактори позволява поставянето на диагноза, а оттам и подбора на правилна терапия в случаите на репродуктивен неуспех.

Диагностициране на репродуктивните неуспехи

Поставянето на точна диагноза е важен елемент от лечението на двойки с репродуктивни проблеми. Подборът на диагностични тестове, необходими за установяването на причините за инфертилитета, зависи от етапа на който се проявяват репродуктивните неуспехи – пре-имплантационен (преди-), пери-имплантационен (около-) или пост-имплантационен (след-).

Пре-имплантационните репродуктивни неуспехи се проявяват след оплождането на яйцеклетката и преди имплантацията. Могат да бъдат резултат от проблеми със самите гамети (яйцеклетка, сперматозоиди) или от влиянието на средата, в която се намират ембрионите преди имплантация.

Проблемите, свързани със женските гамети (яйцеклетките), клинично се проявяват като:

  • Намален яйчников резерв
  • Преждевременно намаляване на яйчниковата функция
  • Поликистозен овариален синдром

Нарушения в сперматозоидите, които не могат да бъдат диагностицирани, чрез стандартните параметри на семенния анализ, могат да се установят посредством:

  • Метод за установяване на фрагментация на ДНК на сперматозоидите (Sperm DNA Integrity Аssay – SDI тест)
  • Метод за установяване на микроделеции в Y хромозомата

Нарушения, свързани с влиянието на средата, в която се намират ембрионите преди имплантация, клинично се проявяват като:

  • Дефект на лутеалната фаза
  • Ендометриоза
  • Неспособност за имплантация на ембриона

За диагностициране на пре-имплатационните неуспехи се използват следните панели от тестове:

  • Панел за яйчников резерв – Inhibin B, LH, FSH и E2
  • Панел за установяване на преждевременно намаляване на яйчниковата функция – антифосфолипидни антитела (APA), антинуклеарни антитела (ANA), анти-тиреоидни антитела (ATA), антиовариални антитела (AOA), Inhibin B
  • Панел за установяване на мъжки фактор – спремограма, SDI тест, микроделеции в Y хромозомата
  • Ендометриозен панел – APA, ANA, NK клетъчна активност (NKa), ембриотоксичен тест (ETA), CA-125
  • Скрининг панел преди ин витро фертилицация – APA, ATA, Репродуктивен имунофенотип (RIP) и NKa.
  • Панел за диагностика на имплантационни неуспехи – APA, ANA, ATA, Имуноглобулинов панел, ETA, RIP и NKa

Пери-имплантационните прекъсвания на бременността се проявяват клинично като неизяснен стерилитет. Лабораторните тестове, които могат да подпомогнат диагностицирането на пери-имплантационните репродуктивни неуспехи са следните:

  • Панел за яйчников резерв – Inhibin B, LH, FSH и E2
  • SDI тест
  • Панел за диагностициране на имплантационни неуспехи – APA, ANA, ATA, Имуноглобулинов панел, ETA, RIP и NKa

Пост-имплантационните прекъсвания на бременността се проявяват клинично като ембрионални (до 10 гестационна седмица) или фетални (след 10 гестационна седмица) аборти. За разлика от феталните загуби, болшинството от ембрионалните загуби или аборти се дължат на хромозомни аномалии. Поради тази причина, жени с два или повече повтарящи се аборта или с повече от една неизяснена загуба на плода, се тестират преди да забременеят за установяване на евентуалните причини за пост-имплантационни неуспехи, както и по време на самата бременност.

Установяване на причини за повтарящи се аборти

Тъй като повтарящите се аборти са резултат от проблеми в самия ембрион или в средата, в която се имплантира и развива ембриона, следните тестове са от особенно значение за поставянето на диагноза:

  • Панел за яйчников резерв – Inhibin B, LH, FSH и E2
  • SDI тест
  • HLA-G тестиране
  • Панел за диагностициране при прекъсване на бременността – APA, ANA, ATA, LAC, APTT, RIP, NKa, ETA, Имуноглобулинов панел
  • Панел за тромбофилия – генни мутации, асоциирани с тромбофилия (Фактор V Leiden, Мутация G20210A в Протромбиновия ген, Генетичен вариант C677T в гена на Метилентетрахидрофолат редуктаза – MTHFR, Генетичен вариант в гена на Тромбоцитен гликопротеин ІIb/IIIа (носителство на хаплотип А2)
  • Коагулационен панел – Лупусен антикоагулант (LAC), активирано парциално тромбопластиново време (APTT), протромбиново време (РТ)

Установяване на причини за фетална загуба

Неизяснената фетална загуба може да е следствие от тромбофилични или имунологични механизми. Тестовете, даващи предимство в диагностицирането на причините за феталната загуба са следните:

  • Панел за тромбофилия – генни мутации, асоциирани с тромбофилия (Фактор V Leiden, Мутация G20210A в Протромбиновия ген, Генетичен вариант C677T в гена на Метилентетрахидрофолат редуктаза – MTHFR, Генетичен вариант в гена на Тромбоцитен гликопротеин ІIb/IIIа: (носителство на хаплотип А2)
  • Коагулационен панел – LAC, аPTT, протромбиново време
  • Панел за диагностициране при прекъсване на бременността – APA, ANA, ATA, LAC, APTT, RIP, NKa, ETA, Имуноглобулинов панел

Установяване на причини за ембрионална загуба

Изследвани са голям брой биомаркери, които имат предиктивна стойност при установяване на жизнеността на плода. Такива маркери са hCG, прогестерон, естрадиол, Inhibin A. Ако пациентката приема хормони с цел поддържане и запазване на бременността, тогава единственият точен начин за мониториране при ранна бременност е чрез:

  • Inhibin A
  • Антифосфолипидни антитела
  • Репродуктивен имунофенотип

Мониториране на бременността

Бременности с повишен риск от аборт се мониторират чрез тестиране на:

  • Антифосфолипидни антитела
  • Репродуктивен имунофенотип

Жените, които са подложени на терапия с хепарин също трябва да бъдат следени по време на терапията чрез изследване на:

  • АРТТ
  • Брой тромбоцити