Вътрематочната (интраутеринна) инсеминация е процедура, при която спермата, чрез специални техники за обогатяване на сперматозоидите на мъжа се подготвя, концентрира и инжектира директно в матката на жената.
При обикновен сексуален контакт, само част от сперматозоидите успяват да достигнат до фалопиевите тръби на жената, където се осъществява оплождането. Чрез вътрематочната инсеминация се увеличава многократно техния брой.
Вътрематочната инсеминация се препоръчва при двойки с неизяснен инфертилитет, които са правили неуспешни опити за забременяване поне една година. Такова лечение е оправдано да се приложи при жени със спонтанна овулация. Вътрематочната инсеминация не бива да се прилага при жени със запушени фалопиеви тръби. За целта се прави рентгеново изследване, наречено хистеросалпингография (ХСГ).
Вътрематочната инсеминация има много ниска успеваемост при жени над 40 годишна възраст, както и при по-млади жени с високо ниво на ФСХ на третия ден от цикъла или други индикации за намаляващ яйчников резерв. В повечето случаи, при вътрематочната инсеминация се използва сперма от партньора (хомоложна). В други случаи, обаче, се прилага донорска инсеминация (хетероложна), при която се използва проверена сперма от анонимен донор.
Жената се стимулира с медикаменти, за да произведе поне 2 – 3 яйцеклетки, които да достигнат до зрялост. Обикновено се използват хормонални медикаменти – хапчета или инжекции, за да се стимулират яйчниците да произведат фоликули и да настъпи овулация.
Когато пациентката използва медикаменти за стимулация, е важно да се изследва нивата на хормона естрадиол в кръвта и да бъде проследявана на ултразвук, за да може лекарят да измерва нарастването на фоликулите.
В случаите, когато няма нито мъжки, нито женски фактор за инфертилитет, вътрематочната инсеминация може да се осъществи на естествен цикъл. Това означава само да се следят нивата на лутеинизиращия хормон (ЛХ) и да се правят ултразвукови прегледи при жената, за да се определи кога да се направи инсеминацията, без да се приемат медикаменти. Около времето на очакваната овулация, порция спермата на мъжа се обработва чрез “измиване” в лабораторията. Този процес отделя сперматозоидите от другите компоненти на семенната течност.
Отделената и промита сперма, съставена само от бързоподвижни сперматозоиди, се инжектира в цервикалния канал или високо в кухината на матката посредством много тънък и мек пластмасов катетър. УЗ контрол на положението на катетъра е възможно при пълен мехур, но не е задължително. Инсеминацията е амбулаторно провеждана манипулация. Тя е безболезнена и не изисква анестезия. Инсеминацията не е удачно да се прилага при жени с увредени или запушени маточни тръби, при цервикални индикации, при жени в напреднала възраст, при малко и с лошо качество яйциклетки, при данни за мъжки фактор.
Успеваемостта е по-висока при жени, които нямат спонтанна овулация (ановулация) и са стимулирани с медикаменти преди процедурата, тъй като техният инфертилитет е причинен именно от липсата на спонтанна овулация. Забременяванията са по-чести, когато преди инсеминация стимулацията е с инжекции с гонадотропини. По-висок е обаче и риска от многоплодна бременност. Това е така, защото инжекциите стимулират узряването на повече яйцеклетки и съответно увеличават шанса за забременяване.
Жената остава на гинекологичния стол през следващите 15 до 30 минути след процедурата. Семенната проба не изтича, когато жената се изправи, тъй като е била депозирана високо в маточната кухина.