Д-р Милен Карагьозов е специалист ревматолог с над 20-годишен медицински опит. Диагностицира и лекува дегенеративни и възпалителни ставни заболявания, системни заболявания на съединителната тъкан, опорно-двигателния апарат, костите, ставите и мускулите. Не преглежда деца.
Завършил е Медицинският университет в Пловдив през 1999 г., а своите специалности “Вътрешни болести” и “Ревматология” придобива съответно през 2008 г. и 2013 г. От 2006 г. е асистент в катедра Пропедевтика на вътрешните болести към Медицинския университет в Пловдив. Член е на Българския лекарски съюз и участва в многобройни национални конгреси и семинари по специалността. През 2022 г. завършва и Здравен мениджмънт в Медицинския университет в Пловдив.
Професионалният му път минава през Неврологичното отделение при МБАЛ – Първомай, и МБАЛ “Пълмед”. Понастоящем работи в УМБАЛ “Св. Георги” – Пловдив, а от 2022 г. е част от екипа и на МЦ КИРМ “Св. Елисавета” – Пловдив.
Д-р Карагьозов, кога пациентите стигат до ревматолога?
Обикновено пациентите стигат до ревматолога според своята търпимост на болка и осведоменост. Болката е тази, която ги насочва, и страхът, че ще се инвалидизират. Има и много други симптоми, които могат да насочат пациентите към нас – обриви, алергии – особено при излагане на слънце, и др.
Тази информация не е толкова популярна сред хората.
Всичко необяснимо и нетипично като симптоми може да ни насочи към автоимунни заболявания.
Достатъчно бързо ли стигат пациентите до Вас, или се лутат и губят ценно време?
Минава време, да, не идват много бързо при нас – по различни причини, които се променят в годините. Може да са комерсиални, може да са свързани с некомпетентност на специалисти или др.
А има ли момент, в който на пациента може да му светне “червената лампа” и сам да поиска направление за ревматолог от личния си лекар?
Много трудно може да се случи това. Има пациенти, които не са запознати, че ревматологията е отделна специалност, и ако не бъдат насочени от лекар или техни познати към нас, няма как да се сетят сами. Имах пациентка с болест на Бехтерев, която над 15 години е обикаляла по лекари, докато стигне до мен. Беше с трайни деформации и диагнозата й е била поставена седмица, преди да дойде при мен за второ мнение. Тя все още не вярва в поставената диагноза и не приема лечението. Трудно се приемат системните заболявания от самите пациенти. Като им кажеш, че това са заболявания на имунната система, които се носят цял живот – активират се, подтискат се, трябва да се контролират, понякога пациентите не се връщат при ревматолозите и продължават да търсят решение при други специалисти с надеждата, че ще чуят диагноза, която им е по-понятна. Но в крайна сметка след време пак се връщат при нас, но с по-големи увреждания.
Може ли да направим заключение, че липсва достатъчно информация, която се отнася до симптомите и лечението на тези здравословни проблеми?
Определено е така. Хората не са запознати с автоимунните заболявания, с тяхната подмолност, с възможностите за контролирането им. Не се диагностицират навреме, не се лекуват и идват в много напреднал стадий на проблема. Преценката на ревматолога и индивидуалният подход към пациента са много важни в тези случаи.
Имате ли наблюдения през последните години дали има нарастване честота на тези заболявания?
Много е субективно. Диагностиката определено се подобрява, което може да ни подведе, че тези заболявания се увеличават. От друга страна, има много вътрешни процеси, които могат да доведат до спонтанна ремисия на заболяването – и това е възможно по причини, които ние не разбираме. Може да се индуцират и от медикаменти – тук е много важен индивидуалният подход, за да се стигне до добри резултати. В крайна сметка преценката при всеки е индивидуална – в зависимост от неговия имунитет, т.е. проследяването е ключът – пациентът трябва редовно да посещава ревматолога, да си прави назначените изследвания и да си приема назначените медикаменти правилно.
На какъв период пациентът трябва да се среща с ревматолога си?
Сегашните препоръки са пациент с открито ревматологично заболяване да се проследява на всеки 3 месеца, а понякога се налага и ежемесечно. Когато се постигне ремисия и пациентът се чувства добре, срещата със специалиста е на 6 месеца.
Вие имате ли отговор на въпроса как пациентите да стигат максимално бързо до Вас?
Оптималният начин е чрез личния лекар. Нека хората да посещават личните лекари и да споделят проблемите си, за да бъдат насочени към нас.
Пада ли възрастовата граница на пациентите?
Има и млади хора, които боледуват доста тежко при агресивните автоимунни заболявания и е много важно те да бъдат диагностицирани навреме. Тук спадат системният лупус, различни васкулити, грануломатозата на Вегенер и др. Ако започне своевременно лечение, медикаментите позволяват имунната система да бъде подтисната и да настъпи ремисия. Самото заболяване с агресивен ход много бързо уврежда, а ако има много засегнати органи, вече трудно можем да постигнем ремисия, колкото и да се стараем.
Вие работите много добре съвместно с клиничния имунолог доц. д-р Емилияна Конова, д.м., от екипите на МЦ КИРМ “Св. Елисавета” – Плевен и Пловдив. Може ли да коментираме интересни моменти от това взаимодействие между ревматолог и имунолог?
Определено досегът с имунолога и обсъждането на състоянието на пациентите са много интересни. Понякога се откриват имунологични феномени, които предхождат клиничната изява на заболяването, и тук големият въпрос е дали има заболяване, когато има открити автоантитела. Всъщност, заболяване има, когато има проблем и се открие клинично. Но когато има само антитела, открити по време на профилактичен или друг преглед, това са имунни феномени, които не знаем дали ще се развият, затова е толкова важна ролята на наблюдението. В крайна сметка практиката показва, че наличие на титри е сигнал, че след една-две години може и да се развие автоимунно заболяване, но не е задължително. Има антитела, които налагат много по-задълбочено и разширено търсене, за да хванем клиниката на дадени заболявания, като всичко това се интерпретира заедно с имунолог. Има симптоми, които се припокриват с тези на други заболявания, и диагностицирането им е предизвикателство. Те понякога не отговарят на лечението, както очакваме, и се налага разширение на диагностичното търсене и консултация с имунолог.
Доц. д-р Емилияна Конова има много интересни случаи от цяла България и ми е изключително приятно да ги коментирам с нея. Много от тях са минавали през други ревматолози на високо ниво и е голямо предизвикателство да проследя как са мислели те, да съпоставя с моята преценка и така да помогнем на пациента. Той оценява всичко това – особено ако специалистът успее да му обясни, че е прав, тогава вече идва голямото удоволствие от изкуството медицина.
Често посещавате медицински събития. Защо?
Да. Неотдавна посетих международен имунологичен конгрес, който се състоя в Торино, Италия. Формата на изнасяне на лекциите беше много интересна: темите се представяха като експертен двубой на две противоположни становища, защитавани от двама лектори, като всеки от тях се аргументираше и отстояваше мнението си. Този формат имаше своите плюсове, защото бяха представени много интересни аргументи. Ако човек очаква категорични становища, ще се разочарова, естествено, но срещата с колеги от цял свят, включително от България, беше много приятна. Обменихме опит и се заредихме с един дух на наука, което е много позитивно и вдъхновяващо. А след това човек се връща с много по-голям ентусиазъм на работа и мисли малко повече.
Вярва ли пациентът на своя лекар?
Доверието в лекарското съсловие е доста компрометирано и това вреди на всички – и на пациенти, и на лекари. Ти имаш желание да помогнеш, но понякога пациентът те гледа с недоверие, не изпълнява назначените изследвания, не приема медикаментите и в последствие се връща със същите оплаквания. Доверието е голям проблем. Донякъде хората имат право и трябва да потърсят второ и трето мнение. Когато виждам доверието в очите на пациентите, това ме мотивира да дам всичко от себе си, за да го оправдая. И пациентите оценяват това – особено по-тежко болните.