14 ноември е Световен ден за борба с диабета. Това е заболяване, което има повсеместно разпространение в масови размери и заплашва да се превърне в пандемия. То поразява всички възрастови групи – от новородени деца до лица в дълбока старост. Основна причина за възникване на диабетните усложнения е хронично високата кръвна захар. Нейното нормализиране е залог за добро здраве и отдалечаване на настъпване на неблагоприятните диабетни усложнения, които поразяват ендотела на кръвоносните съдове и увреждат зрението, бъбречната функция, чувствителността на нервната тъкан. Те причиняват съдови усложнения – инфаркт или инсулт, които рязко ограничават качеството на живот на болните и намаляват продължителността на техния живот.
Битката срещу диабета може да бъде доведена до успешен край. В нея участваме всички заедно и само нашите обединени усилия могат да победат диабета и неговите усложнения. Затова днес разговаряме с д-р Катя Тодорова, ендокринолог в „Майчин дом” София и консултант в Медицински център „Клиничен институт за репродуктивна медицин” в Плевен по темата „Гестационен диабет и борбата за ограничаване на неговото разпространение„.


– Д-р Тодорова, какво е гестационният захарен диабет?

– Гестационният захарен диабет (ГЗД) e състояние на нарушение във въглехидратната обмяна, възникнало за първи път през настоящата бременност. Избрах тази тема, защото честотата на гестационния диабет нараства непрестанно и защото тези жени имат повишен риск от бъдещо развитие на тип 2 захарен диабет (Т2ЗД) в по-късен период от своя живот. Според статистиката от края на миналия век честотата на ГЗД е била между 1% и 4% от всички бременни жени. От началото на настоящето столетие честота на ГЗД се е увеличила двукратно и според резултатите от някои популационни проучвания тя достига до 20%. Тези статистически данни са относително неточни, защото при една част от бременните, ГЗД остава недиагностициран.След раждането, повече от 50% от жените с ГЗД развиват Т2ЗД в следващите 25 години от своя живот. Жените, които отключват ГЗД, съставляват смесена по своята същност група. При една част от тях ГЗД изчезва напълно след раждането, при друга остава като клинично проявен захарен диабет, а при трета остава като състояние на преддиабет, който при бъдеща бременност отново се изявява като гестационен диабет. Като предпоставка за нарастващото увеличение на ГЗД се отчитат два важни фактора. Първият се свързва с масовото затлъстяване сред момичетата в тийнейджърска възраст, а вторият – с подобряване на преживяемостта на новородените момичета, родени с високо телесно тегло – над 4500 грама. Наблюдава се подчертано сходство и подобие между патофизиологичните механизми, отключващи ГЗД и Т2ЗД. Две са основните механизми в генезата на ГЗД и Т2ЗД – намалена тъканна чувствителност към действието на инсулина – т.н. инсулинова резистентност (ИР) и намалена продукция на инсулин от панкреаса. Двете причини действат едновременно, но повишената ИР е тази, която най-често отключва ГЗД. За възникване на ГЗД има значение нарушената функционална активност на панкреасните В клетки, това са клетките, които произвеждат инсулин. Те не могат да отговорят с адекватно повишение в продукцията на инсулина, в условията на ИР в резултат на което настъпва хипергликемия. Жените с ГЗД се характеризират с леко до умерено покачване на кръвната захар. Най-често ГЗД се диагностицира след 24 гестационна седмица.
– Кои са факторите, които предразполагат жените към този вид диабет?

– Има множество фактори, които предразполагат жените към ГЗД, най- важните от които са:
– # Възраст над 30 години
– # Наднормено тегло преди зачеването – (BMI >=27)
– # Множество предшестващи забременявания
– # Раждане на дете с макрозомия ( над 4 кг. тегло)
– # Диагностициран диабет при роднини по пряка линия
Провеждането на необходимите изследвания дава възможност за навременно поставяне на диагнозата ГЗД и осъществяване превенцията от развитие на диабет впоследствие.
– Какво е необходимо да се направи?

1. При наличието на клинични данни за ГЗД – по всяко време на бременността – извършване на глюкозен тест с натоварване, ораленглюкозо- толеранен тест (ОГТТ)
2. Провеждане на скрининг за ГЗД – 24-28 гестационна седмица чрез извършване на ОГТТ.
ОГТТ е „златен стандарт” за установяване на ГЗД при бременни жени и се извършва със 75 гр. глюкоза. За наличие на ГЗД се приема, ако 2 от получените 3 резултата са повече от определени стойности, различни от тези на останалите пациенти.
– на гладно- 0 мин > 5.0 mmol/l
– на 60 мин – > 10.6 mmol/l
– на 120 мин – > 8.9 mmol/l
След поставяне на диагнозата проследяването ефекта от лечение се извършва чрез проследяване стойностите на кръвно-захарния профил. Това изследване представлява измерване стойността на кръвната захар няколко пъти през деня в условията на обичайния начин на живот и хранене. Задължително е определянето на кръвната захар на гладно и 2 часа след нахранване. Важно за пациентката е да има поне 2 стойности на кръвната захар на гладно и две – 2 часа след нахранване.
– Какво лечение трябва да се предприеме?

– Изборът на лечение е строго индивидуален. Първоначалното лечение на ГЗД е винаги с диета. Ако кръвната захар не се нормализира само с диетата, към лечението се добавя инсулин. Много от бременните жени обаче не желаят да се лекуват с инсулин и настояват за лечение с таблетки. Принципно такова лечение не се препоръчва, защото повечето медикаменти преминават през плацентата и могат да причинят хипогликемия на новороденото.
След раждането проследяването на пациентките с ГЗД е с цел намаляване риска от развитие на диабет, както и откриването и лечението на диабет, ако такъв вече се е развил. Измерването на КЗ непосредствено след раждането ще установи жените с повишена КЗ на гладно, характерни за диабета. При останалите жени е необходимо извършване на ОГТТ 2-6 месеца след раждането. Получените резултати са важни за пациентката с оглед превенция на Т2ЗД чрез промяна в начина на живот както и при планиране на следваща бременност.
По собствени данни, честотата на ЗД на първата година след раждането сред жени с предшестващ ГЗД е 26%. Рисковите фактори се свързват с напредналата възраст, наднорменото телесно тегло и факторите на наследствеността. Прилагането на профилактични програми, свързани с промяна в стила на живот, нормализиране на телесното тегло, лечението на ИР с инсулиноочувствители (метформин) и редовното проследяване на кръвната захар, ни позволиха да отложим изявата на Т2Д при 18% от наблюдаваните от нас жени.
Тези и други данни потвърждават значението на своевременната диагностика на ГЗД и превантивните програми след раждането като реална възможност за превенция на Т2ЗД.