Те са нашите „бели ангели“! Те обичат да обичат – така са устроени, а и животът им е преподал този важен урок многократно. Те винаги се отзовават на всяка потребност на пациентите, за да дадат напътствия, да успокоят, да вдъхнат вяра и надежда, да стоплят душата с добра дума и искрена загриженост. Тяхната професия е една от първите и е съизмерима със свещенодействието на посветените, защото тя пази магията на живота. Съзнават огромната отговорност на своето призвание и я носят със силата и достойнството на избраните – те нямат работно време, а настроението им винаги е прекрасно, за да преливат от него на нуждаещите се. Защото са убедени, че вътрешният мир, доверието и приятелството са задължителните условия, без които чудото на зараждането на новия живот не може да се сбъдне. Затова и се грижат неуморно за своите души, обичат себе си по най-добрия и здрав начин и са всеотдайни приятелки.
Споделят обща любов към природата на България – пленени са завинаги от красотата на Пирин и Родопите, обожават пътуванията, хубавите книги, красивата музика – класика, джаз, рок. Предизвикват себе си и скачат с бънджи, гмуркат се, летят, изкачват върхове, потъват в пещери, пътуват стотици километри, за да се забавляват на рок концерт на любим изпълнител – така държат сетивата си максимално възприемчиви, чисти, отворени и свежи. И плачат – винаги, когато видят положителния тест за бременност на пациент, или поемат новороденото в ръце. Плачат и когато се срещнат с неуспеха. Защото професията им носи цялата палитра от човешки емоции, а техните души са цветни и съпричастни. И знаят, че сълзите им са солта на Живота – те извират от дълбините им и говорят на езика на сърцето.
Запознайте се с нашите „бели ангели“: старшата акушерка Милена Горанова и акушерките Миглена Русанова и Красимира Маринова.
Милена Горанова от дете мечтае да стане лекар, но не кандидаства медицина, защото „химията не е нейна стихия”. Преди да избере професионалното си поприще, създава семейство и ражда двете си прекрасни деца – син и дъщеря. Когато те тръгват на училище, е готова да поеме към новото предизвикателство. Категорична е, че ще бъде акушерка, много бързо се подготвя, явява се на изпит в Медицинския университет в Плевен, приета е и започва да учи неуморно и всеотдайно. В началото на кариерата си започва работа в ДКЦ „Авис Медика, а след това и в МБАЛ „Авис Медика“ (2002- 2009 г), където се среща с най-големите си учители.
„Това беше прекрасна школа – не само като теоретични знания, а и като възпитание в дисциплина и съзнание за отговорност. И до днес благодаря за знанията и уменията, които ми даде моя ментор – ак. Марта Йорданова, която е и мой скъп и обичан приятел. Към всеки един от лекарите там изпитвам дълбока признателност, респект и уважение. Там изживях за първи път цялото удоволствие и усещане за полезност, което тази професия носи, както и пълнотата на емоциите, които ни доставя“, споделя тя.
Пътят й като акушерка започва от АГ- кабинет, преминава към операционна зала, родилна зала, грижи за бременни в риск, за родилки, както и за бебетата. И така обхваща професията от всички възможни ъгли. „С една дума не може да се опише какво ни носи професията. Докато работех в родилна зала, плачех всеки път, когато се появеше новият живот. Невероятно е усещането за първата глътка въздух на новия живот в ръцете ти“, спомня си с вълнение Горанова.
След като започва работа в Медицински център – Клиничен институт за репродуктивна медицина „Света Елисавета“ в Плевен (май 2009 г.), вече вижда живота съвсем от неговото начало. Тежки са моментите, в които не успяват да се справят – говори в множествено число, защото работата е екипна, но пък емоцията при положителния тест за бременност е равна на тази при раждането. „Всички сме свидетели как главоломно нараства проблемът стерилитет. В последните години е в геометрична прогресия – все повече и все по-млади хора са засегнати. Какви са първопричините, в крайна сметка, никой не може да каже. Когато за първи път дойдат пациентите в кабинета, започва един много дълъг път, за да се уточни къде точно е проблемът и дали той може да бъде отстранен по някакъв начин. Естествено, ин витрото е последната крачка – преди това се прави всичко възможно да се постигне бременност спонтанно, но когато се стигне до ин витро, хората трябва да бъдат наясно какво точно представлява пътят, който ги чака. И може би тук е повече мястото на акушерката, отколкото на лекаря – в това да помогне на тези хора да си отворят душите, да се почувстват спокойни и уверени, да се изгради едно взаимно доверие между екипа и двойката, защото без него много трудно се постигат добри резултати. Пациентите трябва да бъдат като наши приятели и да ни усещат като такива, защото много често се случва хората да нямат смелостта да споделят пред лекаря нещата такива, каквито са, но да го направят пред акушерката. Ние сме като едно свързващо звено. Постоянно сме на разположение и така трябва, защото хората разчитат на нас и трябва да сме неотменно до тях“, пояснява Милена Горанова.
В повечето случаи пациентите са убедени категорично в успеха, но има и такива, които не се осмеляват да повярват безрезервно, че мечтата им ще се сбъдне. С всеки пациент акушерките трябва да открият верния начин, за да стигнат до сърцето му. Има хора, с които се налага да бъдат безкрайно деликатни и много внимателно, стъпка по стъпка, да се поднася информацията за предстоящата процедура. Има и пациенти, с които се работи много лесно – те са изчели много, знаят многоq или са минали вече през няколко процедури, така че са напълно наясно с пътя, който предстои. „Но пак сме с тях през цялото време – стараем се да ги „водим за ръка”, но и разчитаме да ни помагат, така се получава един екип“, коментира Милена Горанова.
Изтъква, че едно от важните неща, на които много се държи в Медицински център – Клиничен институт за репродуктивна медицина „Света Елисавета“, е точно тази постоянна връзка с пациента и усещането за взаимност и доверие, които се изграждат още от първите срещи. Защото пациентите трябва да бъдат сигурни, че са в ръце, които ще направят всичко възможно да ги доведат до мечтата им. И положителните резултати се случват често – успеваемостта на Центъра е една от най-високите в България и се съизмерва със световните стандарти.
„Ние сме екип, в който между различните звена има непрекъсната колаборация, като голямото цяло е една общност от малките екипи на различните специалисти. И в тези малки екипи до такава степен се стиковат нещата, че понякога няма нужда от думи. Меги, Краси и аз знаем какво ще искат във всеки следващ момент лекарите, с които работим – д-р Бодурска, доц. д-р Иванов, д-р Бързашки, както и останалите акушер-гинеколози – какви изследвания трябва да бъдат подготвени, какви добавки и витамини трябва да се приемат при подготовката, преди да започне самата процедура. По време на прегледите, докато траят стимулацията, пункцията, трансферът, а и след това, ние знаем до най-малкия детайл изискванията на лекарите. Това е работа в екип – да няма нужда от думи, защото всяка от нас знае какво трябва да направи, носи отговорност за това, което прави, и лекарите ни имат доверие“, пояснява тя.
Подчертава, че в медицината работно време няма, защото няма как важни и неотложни задачи да бъдат оставени „за после”, само защото работното време е приключило. Това е един от най-важните уроци, който тяхната и предходните генерации акушерки са усвоили още на студентската скамейка. Тогава разбиранията са такива и понятия като отговорност, всеотдайност и дисциплина характеризират т. нар. Стара школа. „Сега нещата са малко поразлични. Прави ми впечатление, че младите, които завършват сега, като че ли няма от кого да „откраднат” това усещане за отговорност, ако те не я носят вътре в себе си, като възпитание от семейството. Много трудно някой може да разбере какво всъщност означава: „Работно време няма.“ За съжаление, те като че ли нямат и тази строга школа, за която ние сме благодарни. Не знам къде се крие разковничето, но нашият светоглед към професията като че ли е по-различен. Надявам се обаче, и вярвам, че можем да им покажем колко важна и ценна е тя“, споделя Горанова.
И добавя, че технологичното осигуряване на работата им в Медицински център – Клиничен институт за репродуктивна медицина „Света Елисавета“ е на много високо ниво – с него не се правят компромиси, защото човешкият фактор в медицината е основен, но техниката е в огромна помощ.
Преди да се посвети на акушерството, Миглена Русанова създава семейство и ражда двете си любими деца – дъщеря й вече е зъботехник, а синът й – футболист в Испания. Когато започва да учи, е на 27 години – съвсем осъзната възраст за важни житейски избори. Професионалният й път и светоглед са близки до тези на Милена Горанова. Двете усещат сходствата си още като студентки – делят ги два курса в Медицинския университет в Плевен, но ги събират вселени и от 2005 г. са неразделни. След дипломирането си Миглена Русанова започва работа във Втора клинична база на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ – Плевен. Попада на прекрасни учители, между които д-р Славов, д-р Бързашки, д-р Богданова, която й е като майка, след като губи своята.
„Всички те са преди всичко прекрасни хора, защото, за да си прекрасен лекар, ти първо трябва да си човек с главно Ч – звучи клиширано, но е вярно. След това ни поканиха с Милена Горанова да се присъединим към екипа на „Авис Медика“ от 2007 г. – също много хубави години и прекрасна школа. Ние сме хора на половин век вече и сме от тази старата генерация, за която говори и Миленчето. В университета учехме много – да отидеш на изпит неподготвен, беше абсурдно, да се откажеш от изпит – също“, споделя Миглена Русанова.
Спомня си с благодарност за една огромна двойка, написана й в студентската книжка от д-р Богданова, когато е във втори курс – точно на рождения й ден. Има изпит и не успява да отговори само на един от въпросите, но д-р Богданова поставя слабата оценка. „Бях й сърдите дълго време, докато един ден тя ме срещна по коридора и ме попита дали искам да стана акушерка. Аз отговорих: „Да, затова съм тук.“, а тя добави: „Добре, значи един ден ще си ми благодарна, че ти писах двойката.“ И наистина така стана – тя остана в сърцето ми завинаги“, признава Миглена Русанова.
Житейските обрати, които преживява, я карат да вярва още по-силно в любовта и човещината. През 2013 г. се налага да смени попрището, за да отделя повече време на близък, който се нуждае от нея. Изживява тежки дни, но благодарение на прекрасен психолог успява да стане това, което е днес – уравновесена и обичаща живота. Същата година започва работа в Медицински център – Клиничен институт за репродуктивна медицина „Света Елисавета“, където се чувства прекрасно от първия миг.
„Доц. д-р Емилияна Конова не само е управител, но и наш приятел – казвам го с открито сърце, защото към приятел се обръщаш за всичко. И когато имаме някакъв проблем, не се срамуваме да си кажем в очите всичко. За малко емигрирах в Англия, работих какво ли не, но се върнах, защото тук е моето място. Тази година и половина зад граница ми даде много – запознах се с много и различни хора от различни националности, с много богати душевности. От разстояние видях нещата по различена начин – липсваха ми семейството, приятелите, България, която много обичам“, споделя акушерката.
Признателна е на своята приятелка Милена Горанова и на останалите си колеги за всичко, което е научила от тях. Споменава името на акушерката Марта Йорданова, от която също са научили много и двете. Тя им преподава много важни уроци: да обичат живота и да обичат себе си, защото ако е болна душата, нищо не се случва добре. „Радвам се, че имаме такова хубаво място за работа! Има много мъка, обаче, защото не всяка жена е богопомазана да зачене от първия път – не можем да променим биологията на човека, тя следва своя ход, въпреки асистираната репродукция. Но когато успеем с екипа, чувството на удовлетворение е неописуемо! Медицината се развива главоломно и ние не спираме да се учим. Нашите лекари са прекрасни! Удоволствие е да работиш с тях, защото имат огромен опит и се развиват непрестанно. Вярвам, че любовта е навсякъде, стига да успееш да я докоснеш. Трябва да обичаме първо себе си, за да обичаме и останалите – клише е, но е абсолютно вярно. Имаме и подкрепата на семействата си, които са пристанът за душите ни“, споделя още Миглена Русанова.
И добавя, че професията на акушерка й дава свободата да бъда себе си и да изявява най-добрите си страни. Вярва, че всеки човек се ражда добър – с едно дихание и един плач, и опознава света, благодарение на околната среда, на родителите си и на всички, които го заобикалят. „Професията ми дава всичко онова, за което човек живее: радостта от най-малките неща, мъката, защото един живот не е само цветни картинки. Така че ние трябва да намерим онзи нюанс, с който се чувстваме най-комфортно, да дадем всичко от себе си – наистина всичко, без да се чувстваме изчерпани“, обобщава тя.
В този отбор на дългогодишните акушерки на Медицински център – Клиничен институт за репродуктивна медицина „Света Елисавета“ е и Красимира Маринова. Тя попада почти случайно на това поприще – кандидатства 2 поредни години зъботехника, но при втория опит майка й посочва в документите и специалността акушерка, в която в крайна сметка е приета. „Нещата станаха случайно, но още в първи курс разбрах, че това е моето поприще“, спомня си с усмивка тя. Завършва Полувисшия медицински институт „Д-р Ненчо Николаев“ във Варна през 1992 г. Последователно работи в Акушеро-гинекологично отделение на Общинската болница в Никопол (1992-1995 г.), в Акушеро-гинекологично отделение на Общинската болница в Казанлък (1995-1998 г.), в МБАЛ – Казанлък (1999– 2001 г.) и в Акушеро-гинекологично отделение на МБАЛ – Казанлък (2001- 2006 г.) Била е дълго време неонатологична акушерка, но е работила в патологична бременност, родилно отделение, гинекология. През 2007 г. семейството й се премества в Плевен и тя веднага става част от екипа на Медицински център – Клиничен институт за репродуктивна медицина „Света Елисавета“. „Може да се каже, че това е моето място. За мен тази професия е една от първите и една от основните, защото оттук започва всичко“, признава тя.
Преди два месеца животът я поставя от другата страна – да бъде родител на бъдещ родител, който дълго е жадувал дете. След диагностика и проведено лечение дълго чаканото внуче Яна идва за радост на всички, а акушерка Маринова за пореден път се убеждава колко е важно всеотдайното отношение към пациентите, за да се чувстват те комфортно и да споделят абсолютно всичко, което ги вълнува. „Това чувство на комфортност след това води до положителни резултати и до една успешно завършила бременност, която ни изпълва с неописуемо щастие и удовлетворение. С всички колеги толкова се радваме за всеки нов живот! Много е приятно да видиш как се случват нещата за двойка, която е минала дълъг път с неуспешни опити. Невероятно е да стоиш близо до магията на живота!“, споделя с вълнение тя.
***
Това са нашите „бели ангели“! Искрени, истински, готови винаги да се отзоват и да подадат ръка на всеки – било в професионална, или житейска ситуация. Подкрепят се с обич и растат всеки ден – учат уроците на живота и уроците на развиващата се непрестанно медицина, за да са постоянно на професионалния връх, да са максимално полезни и компетентни. И да бдят над крехката същност на живота, защото обичат да обичат!
