Доц. д-р Емилияна Илиева Конова, д.м. е родена на 02.01.1965 г. в София. Завършила е Руска езикова гимназия в Плевен през 1982 г. и Висш медицински институт – Плевен през 1988 г. Има специализация по клинична имунология – Медико-диагностична лаборатория по клинична имунология, II Клинична база, УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ – Плевен; Имуноензимни методи, Брюж, Белгия, 1998 г. Член е на: Управителния съвет на Българската асоциация по клинична имунология, Експертния съвет по клинична имунология, Българската асоциация по стерилитет и репродуктивно здраве, ESHRE (European Society of Human Reproduction and Embryology), ESRI (European Society for Reproductive Immunology).
Професионален път:
• Докторант и хоноруван асистент по медицинска биология, Катедра по биология, МУ – Плевен, 1990-1994 г.
• Клиничен имунолог към МДЛ по клинична имунология, II Клинична база, УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ – Плевен, от 1996 г. досега.
• Асистент, главен асистент и доцент, сектор по Клинична имунология към Катедра по клинична лаборатория, алергология и клинична имунология, МУ – Плевен, от 1996 г. досега.
• Ръководител на Център за репродуктивно здраве, МУ – Плевен, от 2007 г. досега.
• Управител и клиничен имунолог към Медицински център – Клиничен институт за репродуктивна медицина „Света Елисавета“ – Плевен, от 2007 г. досега.
• Управител и клиничен имунолог към Медицински център – Клиничен институт за репродуктивна медицина „Света Елисавета“ – Пловдив, от 2016 г. досега.
• Консултант по клинична имунология, Общински „Медицински Център II – Бургас“ ЕООД, от 2015 г. досега.
Доц. Конова, спомняте ли си кой Ви насочи към лекарската професия и защо я избрахте?
Към медицината ме насочи моята майка – д-р Наталия Иванова, д.м., невролог. Тя завеждаше I Неврологично отделение към УМБАЛ “Д-р Г. Странски” – Плевен и беше гл. асистент по неврология към Медицински университет – Плевен. Изключително отдаден на медицината и пациентите лекар, продължава да работи и до сега. Сестра ми – д-р Яна Кокарешкова, също е лекар – невролог във Варна. Явно е семейна традиция, тъй като дъщеря ми – Наталия Конова, също е лекар, тя избра предизвикателството на клиничната фармакология. Защо избрах медицината? – като всяко лекарско дете, израснало с разговорите за пациенти, многото учебници на масата и приело болницата като втори дом. Голямата любов, обаче, клиничната имунология, дойде по-късно, като осъзнат и много личен избор.
Най-честите причини за безплодието, според Вашата практика – медицински, социални, психологически?
Хората са много различни в своите здравословни, психологически и социални характеристики. Мъжът и жената в една двойка участват в репродуктивния процес със своите индивидуални особености. Това прави етиологичната картина на безплодието твърде пъстра. В последните години освен мъжа и жената, разглеждаме и трети, много важен за успеха елемент – репродуктивната двойка като уникална, имуногенетична комбинация, определяща прогнозата на зачеването, имплантацията и бременността. Така че този въпрос е с много отговори и те биха касаели конкретна двойка.
Нека да обърнем вниманието си към биологичния часовник на жената. Коя е най-добрата възраст за раждане на първо дете и какво ни коства социалното изместване на тази възраст?
Имайки предвид биологичния часовник на жената и съвременните социално-икономически условия (образование, реализация, кариерно развитие), препоръчваме опитите за зачеване на първо дете да започнат най-късно до 30-годишна възраст. Изместването на тази възраст във времето води правопропорционално до по-бавно, по-трудно и придружено с много изследвания, консултации и терапии зачеване, а в по-лошите сценарии – и до влизане в спиралата на инвитро процедури или до такива с донорски яйцеклетки. И така – вместо осъществяване на безпроблемно и „между другото” забременяване, то се превръща в мъчение, обсебва времето, енергията и бюджета на семейството, травмира психиката и тя си „отмъщава”, затормозявайки от своя страна още повече зачеването, а за съжаление, понякога и отношенията между партньорите.
Как се промени лечението на безплодието през годините, в които се занимавате Вие с това?
Занимавам се с репродуктивна медицина от 1998 год. Да започнем от там, че през тези години първо се промени отношението към репродуктивните неуспехи – както на лекарското съсловие, така и сред пациентите. Осъзна се необходимостта от тяхната ранна диагностика и своевременно лечение. Скъси се времето, необходимо на двойката да осъзнае, че има проблем и да потърси помощ, както и времето за пренасочване към репродуктивен специалист. Беше необходимо доста време, за да се наложат съвременните алгоритми за диагностика, мултидисциплинарният подход и новите подходи за лечение, като в повечето центрове се постигна оптимален баланс между двете крайности – от пълното игнориране на важни рискови фактори до преекспониране и дори комерсиалната употреба на други. Всичко това се отрази положително на диагностичния и лечебен процес, който е на високо ниво в България, и вярвам, че когато помощта е потърсена навреме, репродуктивните центрове могат да гарантират на семействата с безплодие успех до голяма степен.
Професионален път:
• Докторант и хоноруван асистент по медицинска биология, Катедра по биология, МУ – Плевен, 1990-1994 г.
• Клиничен имунолог към МДЛ по клинична имунология, II Клинична база, УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ – Плевен, от 1996 г. досега.
• Асистент, главен асистент и доцент, сектор по Клинична имунология към Катедра по клинична лаборатория, алергология и клинична имунология, МУ – Плевен, от 1996 г. досега.
• Ръководител на Център за репродуктивно здраве, МУ – Плевен, от 2007 г. досега.
• Управител и клиничен имунолог към Медицински център – Клиничен институт за репродуктивна медицина „Света Елисавета“ – Плевен, от 2007 г. досега.
• Управител и клиничен имунолог към Медицински център – Клиничен институт за репродуктивна медицина „Света Елисавета“ – Пловдив, от 2016 г. досега.
• Консултант по клинична имунология, Общински „Медицински Център II – Бургас“ ЕООД, от 2015 г. досега.
Доц. Конова, спомняте ли си кой Ви насочи към лекарската професия и защо я избрахте?
Към медицината ме насочи моята майка – д-р Наталия Иванова, д.м., невролог. Тя завеждаше I Неврологично отделение към УМБАЛ “Д-р Г. Странски” – Плевен и беше гл. асистент по неврология към Медицински университет – Плевен. Изключително отдаден на медицината и пациентите лекар, продължава да работи и до сега. Сестра ми – д-р Яна Кокарешкова, също е лекар – невролог във Варна. Явно е семейна традиция, тъй като дъщеря ми – Наталия Конова, също е лекар, тя избра предизвикателството на клиничната фармакология. Защо избрах медицината? – като всяко лекарско дете, израснало с разговорите за пациенти, многото учебници на масата и приело болницата като втори дом. Голямата любов, обаче, клиничната имунология, дойде по-късно, като осъзнат и много личен избор.
Най-честите причини за безплодието, според Вашата практика – медицински, социални, психологически?
Хората са много различни в своите здравословни, психологически и социални характеристики. Мъжът и жената в една двойка участват в репродуктивния процес със своите индивидуални особености. Това прави етиологичната картина на безплодието твърде пъстра. В последните години освен мъжа и жената, разглеждаме и трети, много важен за успеха елемент – репродуктивната двойка като уникална, имуногенетична комбинация, определяща прогнозата на зачеването, имплантацията и бременността. Така че този въпрос е с много отговори и те биха касаели конкретна двойка.
Нека да обърнем вниманието си към биологичния часовник на жената. Коя е най-добрата възраст за раждане на първо дете и какво ни коства социалното изместване на тази възраст?
Имайки предвид биологичния часовник на жената и съвременните социално-икономически условия (образование, реализация, кариерно развитие), препоръчваме опитите за зачеване на първо дете да започнат най-късно до 30-годишна възраст. Изместването на тази възраст във времето води правопропорционално до по-бавно, по-трудно и придружено с много изследвания, консултации и терапии зачеване, а в по-лошите сценарии – и до влизане в спиралата на инвитро процедури или до такива с донорски яйцеклетки. И така – вместо осъществяване на безпроблемно и „между другото” забременяване, то се превръща в мъчение, обсебва времето, енергията и бюджета на семейството, травмира психиката и тя си „отмъщава”, затормозявайки от своя страна още повече зачеването, а за съжаление, понякога и отношенията между партньорите.
Как се промени лечението на безплодието през годините, в които се занимавате Вие с това?
Занимавам се с репродуктивна медицина от 1998 год. Да започнем от там, че през тези години първо се промени отношението към репродуктивните неуспехи – както на лекарското съсловие, така и сред пациентите. Осъзна се необходимостта от тяхната ранна диагностика и своевременно лечение. Скъси се времето, необходимо на двойката да осъзнае, че има проблем и да потърси помощ, както и времето за пренасочване към репродуктивен специалист. Беше необходимо доста време, за да се наложат съвременните алгоритми за диагностика, мултидисциплинарният подход и новите подходи за лечение, като в повечето центрове се постигна оптимален баланс между двете крайности – от пълното игнориране на важни рискови фактори до преекспониране и дори комерсиалната употреба на други. Всичко това се отрази положително на диагностичния и лечебен процес, който е на високо ниво в България, и вярвам, че когато помощта е потърсена навреме, репродуктивните центрове могат да гарантират на семействата с безплодие успех до голяма степен.
Колко е важна според Вас екипната работа в асистираната репродукция?
Неизбежна е. Всички сме свързани като системите в организма – ако една система не работи или не е в синхрон, страда целият организъм. Асистираната репродукция не е място и време за изява на его. То би провалило всички, но най-вече възможностите за бъдещи животи.
Защо е толкова важен индивидуалният подход при лечение на безплодието?
Понякога липсващият елемент в пъзела е толкова малък, че ако не се вгледаме внимателно в семейството, а приложим клише, със сигурност ще го изпуснем. И няма как да успеем, прилагайки едни и същи стереотипи при различни хора с различни проблеми.
Кои са по-смели, когато има репродуктивен проблем в двойката – жените или мъжете?
Мъжете са по-спокойни, много често безропотно следват действията (понякога пресилени) на своите партньорки и така по-лесно понасят всичко, през което преминава семейството. Някои жени потъват в море от информация, опитват се да контролират процеса, сами си поставят цели и извървяват трудни пътища до тях, а това неминуемо ги изтощава. Вероятно всички тези усилия са израз на страх от провал. В този смисъл, считам, че мъжете са по-спокойни, по-уверени и по-смели.
Какво казвате на семействата, когато се получи отрицателният тест за бременност, за да преодолеят последващата криза?
Първо, че съжалявам… и след това, че ще попитаме всеки един от нас какво в неговата част не е било наред и каква може да е възможната причина. Пациентите би трябвало да са част от екипа и да се опитваме заедно да търсим причината, за да определяме следващите стъпки.
Откъде черпите най-много сили и вдъхновение, за да продължавате работата с хората с репродуктивни проблеми?
От самите тях… Колкото и да съм изморена, когато влезе поредната двойка, виждам ги не през бюрото, а до себе си – мили, измъчени, отчаяни или изпълнени с очакване, и когато започнат да разказват, аз вече знам какво трябва да направим. Това ме изпълва с готовност и сила да тръгнем заедно по утъпкания път, който познавам много добре, и се чувствам уверена, че ще успеем и ще бъдат щастливи.
Кои са най-големите Ви страхове в медицината и в живота?
Страховете… не се признават и не се изричат.
А кой е Вашият личен лечител?
Времето… И всичко, което нося в себе си.
Интервю в списание „Искам бебе“ – в рубриката „Нашите доктори“, брой 16 от 2022 г., с доц. д-р Емилияна Конова, д.м., изтъкнат специалист по клинична имунология у нас и управител на МЦ КИРМ „Св. Елисавета“ в Плевен и Пловдив.