Интервю на проф. Радостина Александрова с д-р Данаил Мартинов, доктор по биология, от екипа на МЦ КИРМ „Св. Елисавета“ – Плевен – публикувано е на личния й сайт на 31 януари 2023
С Данаил се познаваме от почти 15 години, много преди да стане д-р Мартинов – ембриолог в една от най-големите клиники за асистирана репродукция в страната и преподавател в Плевенския медицински университет. Срещнаха ни занятията по генетика, които водех на студенти по молекулярна биология в Биологическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. В него съзрях любознателно момче с дръзки мечти, които превръща в цели и упорито преследва. Обича да пътува и да се разтоварва, общувайки с приятели и вкусна храна, която сами са приготвили; не се страхува да опитва и да предизвиква себе си; възприема работата си като мисия, която си струва безкрайните часове упорит труд. И е безмерно щастлив, когато получи поредното съобщение, че животът, в чието създаване е участвал, се е появил на бял свят под формата на прекрасно, здраво детенце. Не спира да вярва, че доброто ражда добрини.
Ако трябва да се опишеш в едно съвсем кратко изречение, как би звучало то?
Обичам дългите пътувания с приятели, запознаването с нови хора, научаването и преоткриването на нови неща, а напоследък се уча да излизам все по-често от зоната си на комфорт.
Как и защо избра да учиш молекулярна биология и какво ти даде това образование?
Да избера молекулярната биология като бакалавърска степен в моето следгимназиално обучение голяма роля изигра учителката ми по биология, която успя да запали интереса ми към процесите, протичащи на молекулярно ниво в организма. Тук е и мястото да изкажа огромната си благодарност към нея. Сърдечно благодаря на госпожа Милена Виткова за професионализма и дисциплината, които успя да възпита у мен! За моя голяма радост ние продължаваме да се чуваме и нейните съвети са ми изключително ценни и до днес.
Какво те насочи към работа в областта на репродуктивната биология и асистираната репродукция?
Съдбата! Вярвам, че всеки има предначертан път, който трябва да извърви, пък и дори понякога да е трънлив. В края на обучението ми по молекулярна биология през септември 2012 година започна едно ново начало в моя живот. София не беше моето място, в което исках да остана и да се развивам – може би е странно за мнозина.
Месеци по-рано бях търсил информация за работа по специалността си в Плевен. Разглеждайки сайтове, попаднах на един център, занимаващ се с репродуктивна медицина. Център, за който не бях чувал до този момент, но проучвайки го, се оказа едно прекрасно място за развитие. Място, което сбъдва мечти.
Разглеждайки сайта на медицинския център, останах впечатлен от автобиографиите на хората, работещи там, и си казах, че трябва да стана част от този екип. Знаех, че ще се случи, но не знаех кога – вътрешно усещане, което някои наричат интуиция. И така, улисан в довършителни работи по приключване на обучението ми в София, оставих нещата на ниво „ще опитам“.
Месец по-късно позната ме информира, че има обявена позиция в jobs.bg за биолог в МЦ КИРМ “Св. Елисавета” – Плевен. Не чаках и час: подготвих CV-то си и го изпратих на посочения имейл. Седмица след това непознат номер ми звънна и приятен женски глас ме покани на интервю. Казах си: “Това е шансът на живота ми!”
Денят на интервюто дойде, а аз бях с час по-рано на уреченото място.
Мина първото интервю с главния биолог – Нина Айвазова. Успях да отговоря на специалните въпроси, зададени ми от нея, но следваше още едно интервю – с управителя на центъра доц. д-р Емилияна Конова, д.м. Пред мен застана една жена, която ме впечатли с интелекта си. Мотивацията за работа в този център стана още по-голяма. Мина и това. Трябваше да изчакам една седмица за отговор.
Това чакане продължи цяла вечност. След седмица онзи приятен и мил глас, който вече разпознах (Нина Айвазова), ми каза: „Ще се радваме да сте част от нашия екип! За нас ще бъде удоволствие да работим с вас!“
Думи, които ме грабнаха и изстреляха в небесата. Бях одобрен. Ура! Еуфорията бе голяма, но притеснението дали ще се справя и ще оправдая доверието, което ми гласуваха, започна да се прокрадва в съзнанието ми. И така, вече бях част от мечтания екип.
Попаднах в една модерна лаборатория – за такива лаборатории само бяхме чували в курса на обучение. Започнаха събрания, на които се обсъждаха сериозни теми – интересни и същевременно много далечни за мен. Притеснението все повече нарастваше. Беше ми даден шанс, който не биваше да пропилявам. За мен беше и продължава да е шансът на живота ми – късмет или просто съдба. И така вече 10 години…
Как преминава един твой обикновен работен ден?
Започва със силно ароматно кафе на оперативка с колегите от лабораторията и разпределение на задачите по плануваните ин витро процедури в дневния график. След приключване на процесите по обработка и селекция на гаметите следват разговорите с пациенти, тъй като при нас е закон резултатите да се обсъждат с пациентите, за да не се стига до недоразумения в резултат на четене във форуми и споделяне на опит от други хора. Два пъти седмично след приключване на работния ми ден в ин витро центъра продължавам в Медицинския университет в Плевен с практически занятия със студенти в първи курс “Медицина” по дисциплината “Цитология, хистология и ембриология”.
Удовлетворен ли си от това, което правиш? Кога се чувстваш най-щастлив?
Категорично да! Колкото и тривиално да звучи, приемам го като мисия. Заедно с акушер-гинеколозите, ние сме хората, които участват пряко в създаването на новия живот. Най-щастлив в професионален план се чувствам, когато получа съобщение, като това:
“Отдавна не сме си писали, но запазих този коментар за най-подходящото време. Положителното ЧХГ се казва… и се роди през изминалия ден в гр. Бургас. Благодаря на Вас и всички от Вашия екип, които работиха за този огромен за нас успех през делнични и почивни дни. Бъдете здрави и много щастливи и не спирайте да работите така професионално и отговорно”.
Такива моменти ме зареждат и потвърждават човешките ми възгледи, че си заслужават всички часове неуморен труд в името на живота.
Кои са най-големите предизвикателства в света на репродуктивната медицина днес?
Предизвикателствата и днес, които стоят пред репродуктивните специалисти, са много и, както обичам да казвам, зачатието е уравнение с много неизвестни и, за съжаление, никой до този момент не го е решил изцяло. Може би едно от предизвикателствата, които през годините останаха актуални, е постигането на бременност чрез техниките за асистирана репродукция и износването й до термин, защото борбата за мечтаното бебе не приключва само с регистрирането на положителен тест за бременност. Също така, въпреки технологичния напредък в диагностиката и лечението на двойки с репродуктивни проблеми, голяма част от тях попадат в графата на неизяснения инфертилитет.
През последните години и особено по време на пандемията станахме свидетели на разпространението на редица конспиративни теории. Има ли митове и в областта, в която ти работиш?
Един от широко разпространените митове е, че проблемът с непостигането на бременност се корени винаги в партньорката. Мъжете често смятат, че сексуалното здраве винаги е равно на репродуктивното здраве. Друг мит е, че „бебетата ин витро“ се различават по интелект от нормално заченатите. Мит е също и това, че асистираните репродуктивни технологии са панацея, както и че съществуването им ни позволява да отлагаме дълго в годините своята репродукция, улисани в преследване и достигане на цели в професионален и материален аспект.
Какво обичаш да правиш през свободното си време?
През свободното си време се опитвам да прекарвам повече време със семейството си – и най-вече с племенниците си. Обичам да общувам с приятелите си, излизайки да изпием по чаша кафе, както и да приготвяме заедно вкусни ястия, които след това да консумираме с чаша хубаво вино.
Какво е твоето послание към хората, които ще прочетат нашия разговор?
Да са отговорни към репродуктивното си здраве още от ранна възраст. Да са постоянни в преследването на целите си и да се усмихват повече.
Любим девиз?
“Доброто ражда добрини, а ние сме човеци.”