Д-р Недка Добрева е представител на малката общност на специалистите по хранене и диететика в страната. Провежда специалиализацията си в НЦОЗА София и е член на Българското дружество по хранене и диететика. В момента консултира пациенти в Медицинските центрове КИРМ в Плевен и в Пловдив.Прочети още на: Д-р Недка Добрева: Хранене при тиреоидит на Хашимото
– Д-р Добрева, какво представлява болестта на Хашимото?
Това заболяване е известно още и като автоимунен тиреоидит. При него имунната система атакува собствените структури на щитовидната жлеза, което обуславя възпалението в жлезата. С напредване на заболяването може да се стигне до недостатъчност във функцията на щитовидната жлеза и на продуцираните от нея хормони. Тогава говорим за хипотиреоидизъм. Тъй като щитовидните хормони регулират метаболизма на организма, при тяхната недостатъчност телесните функции се забавят. Не всеки хипотиреоидизъм е резултат от автоимунен процес, но пък болестта на Хашимото е причина за голяма част от случаите на хипофункция на щитовидната жлеза. – Какви са първите симптоми при хипофункция на щитовидната жлеза? Лесна уморяемост и безсилие, студени ръце и крака, мускулни болки, суха кожа, косопад, запек, дрезгав глас, нарушения на съня, депресия, паметови разстройства. Заболяването се среща по-често при жените, отколкото при мъжете, но засяга и двата пола.
– Доколко храненето може да помогне за лечението на болестта на Хашимото?
Това заболяване се диагностицира, проследява и лекува от специалистите ендокринолози. Когато има недостатъчна продукция на щитовидни хормони, се назначават синтетични хормони, в дози за конкретния пациент. Хранителната терапия може да се включи като част от лечебния план. Много често при настъпила вече хипофункция на жлезата голяма част от пациентите повишават значимо теглото си. Дори и когато хормонотерапията постигне стабилизиране на състоянието им, те трудно осъществяват редукция на теглото си. Ние ги съветваме да ограничат енергийния внос от храната, като се стремят да консумират максимално здравословни храни.
– Какво означава това?
Да изключат преработените и пакетираните храни, да консумират предимно свежи плодове, зеленчуци, повече бобови храни, крехко месо (пиле, риба). Да включат в менюто си повече хранителни влакнини. Много важно е също да ограничат захарта, да намалят количеството на така наречените бързи въглехидрати, които имат висок гликемичен индекс (белия хляб и тестени изделия от бяло брашно, сладкиши и сладкарски изделия), да ограничат и добавените мазнини. Храни със захар, бързи въглехидрати и наситени мазнини са най-често предлагатните храни в заведенията за бързо хранене, така че по възможност да ограничат похапването в такива места и да предпочитат домашно приготвените ястия. Препоръчваме също достатъчен прием на вода и течности, защото това е важно условие за поддържане на добро здраве. От съществено значение при тази патология е не само здравословното хранене и хидратацията, но и доброто ниво на физическа активност. Тя не е само фактор за постигане на енергиен баланс в тялото и за поддържане на добро здраве, но помага за справяне с някои от симптомите на хипотиреоидизма – повишаването на телесното тегло и затруднения метаболизъм, също така подобрява съня, бори се с лесната уморяемост и влияе положително на настроението. Движението подпомага и функцията на сърцето, и поддържането на нормално кръвно налягане.
– Кои са хранителните вещества, които повлияват функциите на щитовидната жлеза?
Разбира се, започвам с йода, защото този микронутриент играе изключително важна роля за нормалната функция на щитовидната жлеза. Йодът участва в синтеза на щитовидните хормони и е включен в тяхната структура. Тук е важно обаче да се подчертае, че както дефицитът на йод, така и прекомерният му внос, носи риск за нормалната функция на жлезата, особено при хората с болест на Хашимото. Приемът на йод от концентрирани източници, като йодни таблетки, хранителни добавки с йод, някои видове водорасли са с високи концентрации на йод и дори по-обилното обработване на раните с йод е опасно, защото може да доведе до активиране на автоимунния процес и потенцииране на развитието му.
– Йодирана сол да се приема ли?
България е страна с ендемично разпространение на йоден дефицит и за преодоляване на този проблем е въведено универсалното йодиране на солта, чрез което се осигурява ежедневно адекватния внос на йод. Във връзка с данните от последните национални проучвания за хранене и хранителен статус на населението в нашата страна е установена прекомерна употреба на сол и в тази връзка препоръката към хората е да намалят употребата на сол и солени храни. Това важи и за пациентите с болест на Хашимото. Друг нутриент, който има отношение към щитовидната функция, e витамин D. Дефицитът му се свързва с много патологични отклонения в организма и едно от тях е болестта на Хашимото. Някои проучвания показват, че този дефицит се установява при 90% от пациентите с Хашимото. Не е ясно дали болестта е причина за дефицита на витамин D, или пък този дефицит е причина за отключване на тиреоидита на Хашимото. Дефицитът на витамин D може да се установи с кръвно изследване и ако се докаже, необходимо е да бъде компенсиран. Основен източник на витамин D за организма е кожния му синтез. Излагането на слънчева светлина, особено сега през летния сезон, в рамките само на 10 – 15 минути за по-светлите хора е достатъчно за подсигуряване на дневите нужди на организма, като този синтез се допълва и от вноса му чрез храната.
– Кои са хранителните източници на витамин D?
Това са рибите, особено по-мазните от тях, месото, млечните продукти и някои видове гъби.
– Кои други вещества са важни при болест на Хашимото?
Един от тях е селенът, който има голямо значение за функцията щитовидната жлеза, защото е част от ензимите, участващи в синтеза на щитовидните хормони. Селенът участва и в антиоксидантната защита на организма, има значение за имунитета, за когнитивната функция, за репродуктивното здраве при жената и при мъжа. Съществуват проучвания, които доказват ползите от допълнителен внос на селен за пациентите с Хашимото. Но най-вероятно това важи за онези от тях, при които има селенов дефицит и недостатъчен прием. Както и при йода, прекомерната употреба на селен може да има негативен ефект, отново защото ще активира автоимунния процес. Ето защо е уместно пациентите с болест на Хашимото да бъдат съветвани да приемат селен от естествени източници, като по този начин рискът от прекомерен внос се избягва. Има храни, които акумулират селен в състава си. Такива са бразилските орехи, от които само три броя на ден са достатъчни за адекватен прием. Селен се съдържа още и в праз лук, кромид, чесън, броколи, зеле. Животински източници на селен са риба, вътрешности, месо и яйца. Често при болест на Хашимото се наблюдава и железен дефицит, който от своя страна също влошава функцията на жлезата. Такъв железен дефицит се установява с изследване на кръвта. Ако се докаже анемия, само храни, съдържащи желязо, няма да са достатъчна да компенсират анемичния синдром. Тогава се назначават от лекар железни препарати. Но в случаите, когато не се установява железен дефицит, уместно е все пак храните, източник на желязо (месо, риба, яйца, вътрешности и някои растителни храни – пълнозърнести, зелени листни зеленчуци) да бъдат включени в достатъчни количества в менюто на пациентите с Хашимото, за да се осигури адекватния му внос.
– Сред пациентите се шири мнението, че не трябва да се яде соя. Правилно ли е това?
Това се коментира за всички храни, съдържащи вещества, наречени гоитрогени. Освен соята, такива вещества има в броколите, карфиола, зелето, някои видове ядки, като бадемите, синапеното семе. Смята се, че тези храни не трябва да се консумират от хора с болест на Хашимото, защото гоитрогените имат антитиреоидна активност – инхибират един от ензимите, свързан със синтезата на щитовидните хормони. Хубаво е обаче, че това им антитиреоидно действие се наблюдава само при наличен йоден дефицит.Освен това ако храните, които ги съдържат, минат термична обработка или процеси на ферментация, гоитрогените губят антитироидна си активност.
– Трябва ли да се избягват съдържащи глутен храни?
Напоследък много се спекулира с глутена и неговите потенциални вреди върху организма. Нека кажем категорично – за хората с автоимунен тиреоидит е важно да бъдат отстранени от храната им всички потенциални алергени. Един от които може да е глутенът. Той е белтък в зърнените култури: пшеница, ръж, ечемик и овес. Някои хора имат непоносимост към този белтък и при тях се проявява глутенова ентеропатия, сериозно заболяване, което изисква спешни мерки и задължителен безглутенов режим на хранене. Това заболяване (цьолиакия) обаче се наблюдава в много малък процент от населението. При друга по-голяма част от хората се говори за глутенова чувствителност. И тъй като се смята, че структурата на глутена е подобна на структурите на щитовидната жлеза, формираните антитела срещу този белтък се насочват и към структурите на щитовидната жлеза и започват да я увреждат. Съществуват известни противоречия в научната общност дали това е точно така и доколко безглутеновото хранене е уместно при всички пациенти с болест на Хашимото. Днес има надеждни тестове, с които се доказва глутеновата сензитивност. Ако такава чувствителност се докаже, разбира се препоръчително е безглутеново хранене. Когато имам пациенти с Хашимото, при които такива тестове не са провеждани, но титърът на антитироидни антитела е много висок, ги съветвам да преминат към безглутеново хранене за известен период от време. Проследяваме активността на процеса и в рамките на 3-4 месеца правим преценка има ли полза от такъв режим. Все пак да не забравяме, че глутенсъдържащите храни включват и редица ценни за организма вещества и изключването им без причина от менюто ще ни лиши от тях.
– Какво представлява безглутеновата диета?
Трябва да се изключат пшеница, ръж, ечемик, овес и продуктите, които ги съдържат. По-важното обаче е какво може да се консумира. От зърнените култури и брашната може да се използват амарант, бобово брашно, царевица, лен, просо, ориз, киноа, соя, тапиока. Картофите, оризът и нишестето също могат да се приемат. Може да се намерят и безглутенови варианти на паста и макаронени изделия. Млякото и млечните продукти са подходящи, но във вариантите без добавки, които също могат да съдържат глутен. Може да се ядат яйца, месо, риба, всички бобови култури, сурови ядки и семена, всички плодове и зеленчуци, но да са пресни и свежи, а не консервирани. От супите са подходящи само домашно приготвени, бистри, без застройка. Всички подправки са позволени, без готови бульони. От мазнините може да се използват масло, маргарин и всички растителни масла. Да се избягва инстантното кафе, защото съдържа глутен. От алкохолните напитки да не се консумира бира и пиво. Това са най-общо рамките на подходящия хранителен режим за хора с болест на Хашимото. Разбира се, при всеки конкретен пациент има особености, които също трябва да бъдат взети предвид при изготвяне на менюто. Ето защо съветвам хората, когато се почувстват затруднени и имат нужда от съвети за храненето, да се обръщат към лекар диетолог, който да им съдейства. Интервюто е част от съвместнтата поредица с фондация „В помощ на здравето“ – „Храненето – част от лечението“
Изтичник: puls.bg