Доц. д-р Петър Иванов, д.м. е един от първите акушер-гинеколози от екипа на Мeдицински център – Клиничен институт за репродуктивна медицина “Св. Елисавета” – Плевен, поели по дългия път на сбъдването, както на своите професионални мечти, така и на тези на многобройните му пациенти. Вече 12 години той работи всеотдайно и е убеден, че трябва да имаш друго мислене, за да се занимаваш с репродуктивна медицина. Рутината не бива да съществува тук, а подходът трябва да е подчертано индивидуален, убеден е доц. Иванов. Не спира да следи личната си успеваемост, която е съизмерима с всички европейски и световни стандарти в тази област. Убеден е, че сред най-важните качества за всеки специалист е съвестта и при всяка среща със своите студенти в Медицинския университет в Плевен не спира да ги провокира да следват морално-етичните постулати на професията.
За актуалните моменти в репродуктивната медицина, които са въведени в МЦ КИРМ „Света Елисавета“ в Плевен и Пловдив, за медицината като изкуство, призвание и съдба, за доверието между лекаря и пациента, както и за колко минути се случва животът чрез инвитро процедура, споделя откровено доц. д-р Петър Иванов.
Доц. Иванов, спомняте ли си началото на професионалния си път?
О, да. 12 години изтекоха като миг. Взех специалност и започнах работа тук, при доц. д-р Емилияна Конова. Доволен съм от това, което правя. Акушерството и гинекологията е много широка специалност, а асистираната репродукция е една специфична нейна подспециалност, която е много интересна за мен. Тя е особена смесица от ендокринология, молекулярна биология, биология, имунология и т.н. Доц. д-р Румен Русев навремето ми казваше, че за да се занимаваш с репродуктивна медицина, трябва да имаш друго мислене. Рутината не бива да съществува тук, иначе влизаш в едни коловози, които не са от ползва за никого. Постоянно има промени в нашата сфера, с които трябва да се съобразяваме, а това ни поддържа в една постоянна динамика и кондиция.
Какво Ви накара да останете толкова дълго време в МЦ КИРМ “Св. Елисавета”?
Като се върна назад във времето, не мога да кажа, че нещо ми е липсвало. Доц. Конова постоянно се интересува от какво имаме нужда – обезпечени сме технологично по най-добрия начин. Всички звена на Центъра работят в абсолютен синхрон и организацията е чудесна. И самите пациентки виждат това и споделят, че не са получавали толкова специално отношение в други медицински центрове, в които са били. Точно този индивидуален подход, който ние запазихме през всички години от нашето съществуване, е огромен плюс. Другото е един конвейр, който не води до нищо добро.
И това вероятно отново доказва виждането, че медицината е изкуство.
Има го този момент, който, може би, се трупа с опита – говоря за изкуството в медицината. Това важи и за много други специалности – казват го и за анестезиологията. Навремето работех и обща медицина на неотложен кабинет към общопрактикуващите лекари. И там съм забелязал, че 90% от нещата се повтарят като нозологични единици, но въпреки дългия опит, все пак продължават да се появяват случаи, които са нови за теб. И е необходимо да си направиш справка с научни статии, книги, колегия. Пак казвам: в рутина и коловози не бива да се влиза, защото е негатив и за специалиста, и за жената.
Но общата медицина винаги помага в работата Ви.
О, да – това винаги съм го казвал. Общата медицина винаги помага. Това го твърдят и други колеги, включително тези, които имат тесни оперативни специалности – общата медицина си остава за цял живот. Трябва да имаш цялостен поглед върху човешкия организъм, защото когато се мисли тясно, изпускаш част от нещата – важи и в акушерството и гинекологията. И съм много благодарен на доц. Конова, че първите около 3 години, когато започнах, бях в Центъра по 2-3 дни в седмицата, за да имам възможност в останалото време да чета. Ако те хвърлят направо във водовъртежа, познанията ти се изграждат само от опита, което, според мен, не е достатъчно – нужни са теоретични познания.
Сигурно в ежедневието тези принципи се доказват многократно.
Да, ежедневно се срещаме с жени межзу 25 и 45 години, които са с придружаващи хронични здравословни проблеми, които, ако не ги вземеш предвид, гинекологията се обърква. И не говорим за конвенционални неща – тип ендокринологични нарушения, които са част от това, което правим – т.е. трябва да ги коригираме. Говоря за други проблеми, които се установяват с малко повече въпроси от наша страна. Тогава пациентките споделят неща, които вероятно смятат, че не са важни, а те са, защото всичко в организма е свързано.
Доколко е важно доверието между лекаря и пациента?
Доверието на жените към акушер-гинеколога, когото са избрали или са открили по препоръка, е неминуем плюс за крайния успех.
Как една жена да открие своя лекар?
Много често при нас идват двойки, които са получили препоръки от други наши доволни пациенти. Рекламата на Центъра и на отделни специалисти е нещо прекрасно, но няма по-силен аргумент от доволните пациенти.
Знаете ли на колко години е първото дете, за което сте съдействали да се появи на бял свят?
Първото дете трябва да е на 9-10 години.
Водите ли статистика колко деца са родени, благодарение и на Вашата компетентна помощ?
Не, но редовно си проследявам личната успеваемост: какви са успехите ни спрямо извършените процедури инвитро, при кои жени, колко са доносените бременности, т.е. не само положителни тестове за бременност, а и родените деца. Успеваемостта, разбира се, е свързана с възрастовата категория на жените, съвсем друга тема са бременностите с донорски яйцеклетки. От години в Центъра поддържаме тази търсена успеваемост около 37% – говоря за асистирана репродукция с донорски яйцеклетки на жени под 38 години. Стараем се максимално и резултатите ни са съизмерими със световните стандарти.
През последните години правят ли ви впечатление някакви увеличаващи се проблеми при жените и мъжете?
Има много жени, които са в детеродна и по-млада възраст, които имат придружаващи проблеми извън гинекологията и те водят до влошаване на гинекологичния статус. Типичен пример е наднорменото тегло във фертилна възраст – между 2010 и 2014 г. не сме се срещали с такъв проблем. Тези жени, които са коригирали ендокринологичния проблем с наднорменото тегло и измененията по обмяната, след това имат нужда от минимална намеса от страна на гинеколога, за да забременеят. Андрологичната страна не я коментирам.
Може ли да споделите интересни новости във Вашата област?
От доста време вече в МЦ КИРМ “Св. Елисавета” в Плевен и Пловдив проследяваме дали има т.нар. маточен или ендометриален фактор, т.е. изясняваме дали е адекватен ендометриумът на жената, когато говорим за асистирана репродукция. Става въпрос за пробите, които показват наличие или изключват инфекции в ендометриума. Ако се установи такъв проблем, следва лечебна терапия, която допринася за положителните ни резултати. Това е сериозен напредък, който виждам, че се цитира и в онлайн конгресите. Изследването е навлязло като рутина и в множоство други клиники в Европа.
За колко минути трябва да се случи една инвитро процедура?
Говорим само за същинската манипулация ли?
Да.
Частите са две. Едната е организационна и се случва средно за 10 минути – толкова е изваждането на яйцеклетките, а другата – поставянето на ембрионите, е 3 минути, като те са от ключово значение. Не, че е нещо нечувано за човек, който е направил определен брой процедури – до голяма степен е рутина, но трябва да се внимава. Общата организация е месец и половина – поне аз работя така, и всеки един от тези дни е важен.
Доц. д-р Петър Иванов и акушерката Миглена Русанова.
Значи животът може да се състои за около 12 минути.
Да, с помощта на много хора. Само при пункцията, при която се изваждат яйцеклетки, участват 7 различни специалисти и се изисква стегната организация. За огромно щастие, в МЦ КИРМ “Св. Елисавета” няма текучество на кадри и за толкова години съвместна работа се разбираме без думи.
С какво се отличава, според Вас, добрият акушер-гинеколог?
Наскоро коментирах този въпрос във връзка с днешното поколение студенти в Медицинския университет в Плевен, на които преподавам. Става дума за нещо, което не се придобива от знанията – те, разбира се, са важни, нито от работата, т.е. от опита. Това важно нещо, което отличава добрия специалист, се нарича съвест. Струва ми се, че тя започва да изчезва и това е много тъжно. Специалисти има много, но съвестните колко са?
Предполагам, че това е едно от най-важните неща, на които искате да научите студентите си.
Опитвам се да ги провокирам, да. Да им вменявам още на тази възраст, че трябва да мислят за това какво правят, има ли полза за тези отсреща – модерно е сега да се наричат клиенти, не пациенти. Студентите имат отделна специалност, в която разискват морално-етични казуси, изучават норми, но какво възприемат от всичко това, зависи от конкретната личност. Разбира се, има съвестни и качествени колеги – те личат от пръв поглед, защото са малко и ги запомняш веднага. Дано да стават повече, да се обучат добре и да останат в България.
Да, другият проблем е, че много от добрите минават границата и не се връщат.
Да, кадровият проблем е много сериозен.
Как релаксирате?
Напоследък релаксирам чрез изобразителното изкуство и музиката, и то в съчетание. И има резултат, стига да успея да “открадна” време. Опитвам се да се занимавам с вътрешен дизайн – всички мебели вкъщи са изработени по мои проекти. Това ми носи огромно удоволствие и баланс. Съпругата ми, която също е лекар и рисува много добре, одобрява направеното от мен. По отношение на музиката аз не съм вярвал, че след десетки години в поп-рок вълната като интереси, ще бъда привлечен от класическата музика, но се случи преди 3-4 години. Постепенно се ограмотих чрез книги в тази сфера. Почитател съм на руските класици от края на 19-20 век – Рахманинов, Прокофиев, Шостакович и др. Техните произведения ми допадат като душевност и ми въздействат. Чета с огромен интерес и биографиите на велики композитори, защото произведенията им имат връзка с определени житейски събития.
А спортувате ли?
От 20 години карам ски. Плувам и играя непрофесионално народни танци, но около пандемията ограничих тези занимания. Практикувам активно джогинг. При това психическо натоварване, което имам, ако няма физическа активност, просто затъваш. Това е известно от поне 2 века. Непрофесионалният спорт е ключов. Най-сериозната и най-държаща на присъствие дисциплина в Медицинския университет в Плевен, когато аз учех, беше физическата подготовка.
Не случайно има прекрасен Спортен комплекс този университет.
Да, има вътрешен, външен терен. За съжаление, съвременните хора стоят предимно пред компютъра и електронните устройства.
Кои са най-щастливите Ви моменти?
В личен план е семейството. Дъщеря ми расте, вече е на 2 години. Учи ме на спокойствие и да приемам хладнокръвно нещата, които по-рано никога не бих приел.
Ако не бяхте акушер-гинеколог, с какво щяхте да се занимавате?
Ако говорим за медицина, моята мечта беше анестезиологията, поради мултидисциплинарния подход и общ поглед, който трябва да имаш. Дълги години се подготвях и още като студент ходех при анестезиолозите, след това кандидатствах, но не ми се получиха нещата. В кръга на шегата, човек не може да си избяга от съдбата си. Когато ме е родила майка ми, съм бил с рядко краково предлежание, което се среща в около 0,5 % от случаите. Тогава секцио не е съществувало и е имало обичайните очаквани усложнения. И шефът на отделението, който са го извикали от вкъщи, ме е орисал да стана акушер-гинеколог. И стана така, както той е казал.
*****
Биография на доц. д-р Петър Иванов, д.м.
2001 г. – завършва медицина във Висшия медицински институт в гр. Плевен.
2003 – 2006 г – придобива научна степен – „доктор“, след докторантура в Медицинския университет в Плевен. Научен труд: „Тромбофилия и тромбоемболични заболявания“. От 2017 г. е редовен доцент в Медицинския университет – Плевен.
2006 – 2009 г. – специализира и придобива специалност „Акушерство и гинекология“ в Медицински университет – гр. Плевен
От 2010 г. – работи в МЦ КИРМ „Св. Елисавета” – Плевен по проблемите на стерилитета, репродуктивни неудачи, консервативна гинекология, проследяване на рискова бременност.
Има над 10 публикации в международни и над 40 в български научни списания. Публикациите са цитирани от над 120 чужди автори. Общ импакт фактор 21, индивидуален импакт фактор 3. Участва и редактира монография “Pregnancy Thrombophilia: The Unsuspected Risk”.
Специализации
2017 г. – Курс “Амбулаторна хистероскопия”, МБАЛ „Надежда“ – гр. София.
2014 г. – Работна среща на ESHRE „Ендометриоза и аденомиоза“ – Liege, Belgium.
2013 г. – Курс “Хистероскопия”, Медицински университет – гр. София.
2013 г. – Курс “Диагностична лапароскопия в гинекологията”, Медицински университет – гр. Плевен.
2012 г. – Курс „Лечение при ранни загуби на бременността“, Evidence based early pregnancy care, Amsterdam, The Netherlands.
2011 г. – Курс по репродуктивна медицина и асистирана репродукция в Rinehart center for reproductive medicine, Chicago, IL, USA, под ръководството на prof. Carolyn Coulam.
2010 г. – Курс “ Ултразвук в акушерството и гинекологията“, Медицински център “Фемина” – гр. София
2009 г. – Обучение по акушерство и оперативна гинекология в Dipartimento di Scienze Ginecologiche, Ostetriche e della Riproduzione, Seconda Univerista degli Studi di Napoli, Naples, Italy, под ръководството на prof. Enrico Messalli.
Автор на интервюто: Даниела Дочева
