Бременността повишава нуждата от тиреоидни хормони и изисква адекватен отговор от щитовидната жлеза. Ако бременната жена е с известна тиреоидна дисфункция, има риск за увреда на фетуса и нарушено развитие на детето след раждането. При бременните жени най-често се срещат следните заболявания:
Клинично изявен хипотиреоидизъм – 1%
Субклиничен хипотиреоидизъм – 2 – 3%
Антитяло-позитивни бременни – 5 – 15%

Автоимунният тиреоидит (Тиреоидит на Хашимото) е основна причина за хипотиреоидизъм по време на бременност. Доказано е, че само около една трета от тези жени успяват да забременият без лечение (11% с клиничен и 89% със субклиничен хипотиреоидизъм). Адекватното лечение с Левотироксин намалява значимо риска от усложнения на бременността: аборти, анемия, гестационна хипертония, отлепване на плацентата, постпартална хеморагия. Нелекуваният майчин хипотиреоидизъм е с неблагоприятни последици за плода и води до: преждевременно раждане, ниско тегло на новороденото, неонатален респираторен дистрес, повишена фетална и перинатална смъртност, нарушена когнитивна функция на детето. С оглед на това, през последните години започна активно проследяване на бременните жени с тиреоидна дисфункция, съгласно препоръки, изготвени от видни клиницисти от водещи Европейски центрове по ендокринология (Препоръки на Европейското дружество по ендокринология „Грижи за тиреоидната дисфункция по време на бременността и постпартално” – хипотиреоидизъм и бременност, 2009).

Друго впечатляващо постижение на съвременната тиреоидология е концепцията за свръхчувствителност на щитовидната функция при новороденото и кърмачето към различни неблагоприятни фактори. Това наложи въвеждането на масови неонатални скрининг програми. В България от 1993 г. има задължителен скрининг при новороденото за диагноза на вродения хипотиреидизъм. Вече са описани от български автори някои дискретни отклонения в тиреоидната функция при доносени новородени като израз на повишена чувствителност към подтискащия ефект на йода (И. Стоева, 2008).

За сега у нас липсват проучвания за щитовидната функция на новородени деца от майки с хипотиреоидизъм, както и за тяхното по-късно развитие през първата година от живота им. Уместно е тези деца да бъдат проследявани от момента на раждане до навършване на 1 годишна възраст. Така ще могат да се съберат данни за протичането на неонаталния период, тиреоидната функция, постнаталния растеж и умственото им развитие. Ще може да се даде по-точен отговор за последиците от заболяването на майката върху детето – без никакви нарушения или с определени отклонения.

Цел на програмата: Оценка на тиреоидната функция и проследяване растежа на деца, родени от майки с хипотиреоидизъм за периода от раждането до навършване на 1 годишна възраст.

Задачи:
• Насочване на бременните жени с тиреоидно заболяване за раждане в университетска клиника по АГ с отделение по неонатология.
• Проследяване на децата от педиатър – неонатолог (от раждането до края на 1 мeсец) и от педиатър-ендокринолог (от 1-12 месеца).
• Оценка на неонаталния период – нормален или патологичен
• Оценка на тиреоидна функция на новороденото (при раждането) и кърмачето (при необходимост на 3 и 6 месеца, задължително на 12 месеца).
• Оценка на физическото развитие през първата година от живота.
• Оценка на нервно-психическото развитие в кърмаческа възраст.
• Лечение на тиреоидната дисфункция на детето при доказване на такава.

В програмата се включват:
Деца на майки с известен хипотиреоидизъм (със и без репродуктивни неудачи).

Методи:
• Антропометрия – ръст, тегло, обиколка глава, обиколка гърди (при раждането, 1месец, 3 месеца, 6 месеца, 12 месеца).
• Клиничен преглед за търсене на вродени аномалии (през цялата кърмаческа възраст).
• Тест за нервно-психическото развитие на кърмачето (през цялата кърмаческа възраст).
• FT4 и TSH – при раждането (паралелно на майката и детето) и на 12 месеца у детето (при наличие на патология – допълнителни изследвания).
• Анти-тиреоидни антитела – TPO и TAT – при раждането (паралелно на майката и детето) и на 12 месеца у детето.

Консултанти: Доц. д-р Чайка Петрова, дм, специалист педиатър-ендокринолог
Д-р Анна Вълкова, гл. ас, специалист педиатър-неонатолог

Литература:
1. И. Стоева. Неонатална тиреоидна функция и ефект от перинаталнато приложение на йод-съдържащи дезинфектанти. Педиатрия, XLVIII, 2008, 1, 16-20.
2. И. Стоева. Съвременни аспекти на свързаните с йодния дефицит заболявания. Определение, структура. Концепция за свръхчувствителност на новородените към недостига на йод (II част). Наука Ендокринология, 2008, 1, 7-12.
3. Ranke M.B., C.Poets, I.Krageloh-Mann. Thyroid function and Thyroid Therapy in the Premature Infants. Journal of Pediatric Endocrinology& Metabolism, volume 20, suppl.1, 2007.
4. Rapaport R. Functional Interaction of the Maternal and Fetal Thyroid System. Interdisciplinary Workshop on Thyroid Function and Hormone Therapy in the Premature Infant, Tuebingen, Germany, June 25-26, 2005.
5. Morreale de Escobar G., M.J.Obregon, F.Escobar del Rey. The Thyroid and Early Brain Development. Journal of Pediatric Endocrinology& Metabolism, volume 20, suppl.1, 2007.
6. Bettendorf M. Effects of Intensive Neonatal Care on Thyroid Function. Journal of Pediatric Endocrinology& Metabolism, volume 20, suppl.1, 2007.
7. Schwarze C.P., K.Seibold-Weiger, H.A.Wollmann, G.Binder, R.Goelz, C.F.Poets, M.B.Ranke. Thyroid Function in Healthy and Sick Preterm Infants: Changes in TSH, T4, fT4 and T3 from Day 1 to 12. Journal of Pediatric Endocrinology& Metabolism, volume 20, suppl.1, 2007.