Да завършиш медицина, за да станеш акушер-гинеколог -вероятно не се случва на мнозина. Да мечтаеш силно за това и да се стремиш неотклонно към него, още от годините в гимназията в град Струмица, Р. Северна Македония. Да дойдеш в Плевен, България, за да учиш медицина, и именно тук да сбъднеш голямата си мечта, да изградиш професионалната си кариера, да си разпознаваем, уважаван и обичан специалист от пациентите, а и да откриеш личното щастие и да създадеш семейство.
Това е визитката на акушер-гинеколога д-р Божанка Панева – Бързашка, част от екипа на Медицински център – Клиничен институт за репродуктивна медицина “Св. Елисавета” – Плевен, почти от самото му създаване. Тя споделя, че това е вторият й дом, а колегите й – нейното второ семейство. Като специалист в сферата на репродуктивната медицина, тя е убедена, че образованието в училище по отношение на половопредаваните инфекции би довело до много по-малко проблеми със стерилитета в по-късна възраст, както и с други негативни последици от грешните избори в младостта. Д-р Панева – Бързашка на драго сърце би участвала като доброволец в подобни образователни срещи с ученици. Не се съмнява, че е и нейни колеги биха се включили.
Още за любовта към професията акушер-гинеколог, за образованието, профилактичните прегледи и сълзите на щастие при срещата с новия живот спoделя в откровен разговор д-р Панева – Бързашка.
Д-р Панева, защо и кога избрахте своя професионален път?
Много обичам да казвам, че аз завърших медицина, за да стана акушер-гинеколог. В семейството ми има много лекари с различни специалности и имах много наблюдения в това отношение. Никой не е акушер-гинеколог, но аз бях решила, че това е моето призвание. Още в гимназията взех това решение. Исках да имам познанията да помагам на себе си, на близките си, на дъщеря си, ако имам един ден, а то точно така се случи, както и на всички жени. Това винаги ме е интересувало много. От друга страна, много обичам бебетата и децата, а тази професия ме свързва постоянно с тях.
Голяма мечта, която сте сбъднали.
Да, така е. Много хора ми казваха, че ще променя желанието си, след като завърша медицина и премина през различните клиники, но това не се случи. Постигнах своята цел и вече толкова години работя с огромно удоволствие. Да, много страдаме от недоспиване, заради нощните дежурства, които имаме, повикванията от пациенти, но пък, от друга страна, като получим удовлетворението на пациента, усмивките, сълзите от щастие, които виждаме, това ни зарежда неимоверно.
А преимущество ли е това, че сте жена акушер-гинеколог?
Категорично е преимущество, защото всяка жена е по-склонна да се отпусне и да сподели своите притеснения с друга жена, да зададе всички свои въпроси – това е мое мнение, разбира се. Много е важно и как лекарят ще предразположи пациента. Ако подходи с усмивка, добронамерено, с чувство за хумор, разговорът тръгва в по-приятелска и непринудена посока и тогава споделената информация от пациента е в повече и много откровена, а това е много важно за лекаря, защото в дадени ситуации прикриването на информация пречи на пълното лечение.
Съвременните жени са много по-информирани. Това помага ли във Вашата работа и означава ли, че са по-отговорни към здравето си?
От моите баби и майка си съм чувала разкази колко са се притеснявали жените да споделят някакъв здравословен проблем на своите лекари, или когато са раждали. Бих казала, че съвременните жени са доста по-свободни, повече споделят, информацията е навсякъде – да не говорим за Интернет и различните форуми за майки. От една страна, това за нас, лекарите, е добре, но, от друга страна, трябва да се има предвид, че във виртуалното пространство има и много некоректна информация – недоразбрана, грешна, предадена неправилно. Тогава пък се налага да оборваме вярванията на пациентката.
Да завършиш медицина, за да станеш акушер-гинеколог -вероятно не се случва на мнозина. Да мечтаеш силно за това и да се стремиш неотклонно към него, още от годините в гимназията в град Струмица, Р. Северна Македония. Да дойдеш в Плевен, България, за да учиш медицина, и именно тук да сбъднеш голямата си мечта, да изградиш професионалната си кариера, да си разпознаваем, уважаван и обичан специалист от пациентите, а и да откриеш личното щастие и да създадеш семейство.
Това е визитката на акушер-гинеколога д-р Божанка Панева – Бързашка, част от екипа на Медицински център – Клиничен институт за репродуктивна медицина “Св. Елисавета” – Плевен, почти от самото му създаване. Тя споделя, че това е вторият й дом, а колегите й – нейното второ семейство. Като специалист в сферата на репродуктивната медицина, тя е убедена, че образованието в училище по отношение на половопредаваните инфекции би довело до много по-малко проблеми със стерилитета в по-късна възраст, както и с други негативни последици от грешните избори в младостта. Д-р Панева – Бързашка на драго сърце би участвала като доброволец в подобни образователни срещи с ученици. Не се съмнява, че е и нейни колеги биха се включили.
Още за любовта към професията акушер-гинеколог, за образованието, профилактичните прегледи и сълзите на щастие при срещата с новия живот спoделя в откровен разговор д-р Панева – Бързашка.
Д-р Панева, защо и кога избрахте своя професионален път?
Много обичам да казвам, че аз завърших медицина, за да стана акушер-гинеколог. В семейството ми има много лекари с различни специалности и имах много наблюдения в това отношение. Никой не е акушер-гинеколог, но аз бях решила, че това е моето призвание. Още в гимназията взех това решение. Исках да имам познанията да помагам на себе си, на близките си, на дъщеря си, ако имам един ден, а то точно така се случи, както и на всички жени. Това винаги ме е интересувало много. От друга страна, много обичам бебетата и децата, а тази професия ме свързва постоянно с тях.
Голяма мечта, която сте сбъднали.
Да, така е. Много хора ми казваха, че ще променя желанието си, след като завърша медицина и премина през различните клиники, но това не се случи. Постигнах своята цел и вече толкова години работя с огромно удоволствие. Да, много страдаме от недоспиване, заради нощните дежурства, които имаме, повикванията от пациенти, но пък, от друга страна, като получим удовлетворението на пациента, усмивките, сълзите от щастие, които виждаме, това ни зарежда неимоверно.
А преимущество ли е това, че сте жена акушер-гинеколог?
Категорично е преимущество, защото всяка жена е по-склонна да се отпусне и да сподели своите притеснения с друга жена, да зададе всички свои въпроси – това е мое мнение, разбира се. Много е важно и как лекарят ще предразположи пациента. Ако подходи с усмивка, добронамерено, с чувство за хумор, разговорът тръгва в по-приятелска и непринудена посока и тогава споделената информация от пациента е в повече и много откровена, а това е много важно за лекаря, защото в дадени ситуации прикриването на информация пречи на пълното лечение.
Съвременните жени са много по-информирани. Това помага ли във Вашата работа и означава ли, че са по-отговорни към здравето си?
От моите баби и майка си съм чувала разкази колко са се притеснявали жените да споделят някакъв здравословен проблем на своите лекари, или когато са раждали. Бих казала, че съвременните жени са доста по-свободни, повече споделят, информацията е навсякъде – да не говорим за Интернет и различните форуми за майки. От една страна, това за нас, лекарите, е добре, но, от друга страна, трябва да се има предвид, че във виртуалното пространство има и много некоректна информация – недоразбрана, грешна, предадена неправилно. Тогава пък се налага да оборваме вярванията на пациентката.
Има ли още млади жени, които не са наясно колко са важни профилактичните прегледи при акушер-гинеколог?
Профилактичните прегледи са много важни. Аз препоръчвам и младите момичета да правят профилактични прегледи ежегодно. Желателно е да се прави ехография, микробиология на влагалищен секрет и цитонамазка, за да може в бъдеще да има по-малко репродуктивни проблеми. Освен това има млади момичета с начални ракови заболявания, причинени от HPV инфекцията. Затова винаги използвам момента да кажа на младо момиче в кабинета си, че майката е най-добрият приятел и трябва да се споделя всичко с нея, за да може тя да помогне навреме. Говоря и за предпазливостта по отношение на половия живот.
А мнението Ви за профилактичните прегледи при мъжете?
При мъжете може да има различни проблеми със спермограмата – с морфологията на сперматозоиди, с подвижността им, с оплодителният капацитет на сперматозоидите, в най-лошия случай – с липса на сперматозоиди в семенната течност. Важно е и мъжете профилактично да си правят спермограма и микробилогия на семенна течност. И тук пак стигаме до образователната система, която не информира достатъчно младите момчета за изследвания и носителство на инфекции, за да се лекуват, ако е необходимо, и да не пренасят инфекцията на своите партньорки. Информацията в училищата е много важна, включително и за начините за предпазване от нежелана бременност.
Рутината помага или пречи?
По-скоро помага. Ако се върна в началото на професионалния си път, когато се учех на много неща, и сравня с настоящия етап, на който съм, мога да кажа, че сега съм много по-спокойна, опирайки се на опита и наблюденията си. Разбира се, не спирам да се уча и да се развивам и така ще е винаги. Даже понякога си позволявам и да експериментирам в посока лечение и съответно си правя изводите дали това е добре, или не, а това е плюс за следващия такъв случай.
Т.е. медицината вече се превръща в изкуство, но то може да се случи на базата на големият опит, който имате.
Да, така е.
При тази тежка професия как успявате да релаксирате, да се зареждате положително?
Семейството и децата ме радват и зареждат. Няма много време за почивка, защото след работа се отдавам на семейството си. Всеки лекар се прибира уморен от работа – преживял е много лични истории на пациентите, защото е част от техния живот, и психическото натоварване е в повече, но децата си искат своето и трябва да го получат – внимание, грижа, обич, споделяне.
А хоби имате ли?
Много обичам народните танци, каране на велосипед със семейството, разходки в природата, пътешествия, ако има време за тях. Плануваме почивката си месеци преди това, като я съобразяваме с инвитро процедурите на пациентите ни.
Съпругът Ви също е акушер-гинеколог – д-р Ивайло Бързашки. Това помага ли, натоварва ли?
Категорично помага! Моят съпруг ми е учител и в живота, и в професията. Благодарение на него, за доста кратко време усвоих много неща и в оперативната гинекология, и в репродуктивната медицина. Помагаме си много в професионален план, имаме си огромно доверие и разчитаме един на друг, защото познаваме добре възможностите си.
Спомняте ли си интересен случай от Вашата практика?
Има много случаи от най-различно естество – и приятни, и неприятни. Най-хубавите ми моменти са миговете със сълзите на щастието. Няма друг равностоен такъв момент! Сълзите на щастие на една двойка от положителен тест за бременност, или от току-що роденото бебе. Неописуем е този трепет, когато подаваме на майката нейното току-що родено бебе – да го прегърне и целуне.
Тук няма рутина.
О, не! Тук няма рутина. И до ден днешен и ние се просълзяваме в тези мигове. Много емоционални моменти, в които не можеш да останеш равнодушен. За нас е поредното родило се бебе, но въпреки това не можем да устоим на мига на щастието. Благодарността на пациентите също винаги е много трогателна.
Затова е много специална Вашата професия. При нея без намеса свише не става, но вие пък сте съработници на Бог.
Бог е над нас. Ние като лекари също се молим да получим положителен тест – полагаме цялото си старание и правим всичко възможно, за да постигнем тази цел. За съжаление, не винаги се получава.
Но процентът на успеваемост в МЦ КИРМ е много висок.
Висок е, да. Ако заслужиш и спечелиш доверието на пациента, той те избира за свой лекар завинаги. Минаваме заедно през всички перипетии, положителния тест за бременност, през износването и раждането на здраво дете. След това ни търсят за профилактични прегледи, за второ раждане и т.н. В МЦ КИРМ “Св. Елисавета” – Плевен, работим на много високо ниво, и апаратурата е последно поколение – висок клас ехографи, микроскопи и т.н. Това е огромен плюс и за специалистите, и за пациентите. Другото много важно е: специалното отношение към всеки пациент. Винаги го е имало и ще го има. Личното отношение, индивидуализмът в работата ни трябва да е на първо място. Не може всички да слагаме под един знаменател. Лекарят трябва да подхожда индивидуално към всеки един пациент – всички сме различни.
Да коментираме етиката в професията.
В медицината професионалната етика е много важна, а в нашата специалност – още повече, защото ние отговаряме за два живота – за живота на жената – бременната и родилката, и за живота на бебето. Не можем да си позволим да пренебрегнем абсолютно нищо. Теоретично е така, а на практика зависи от личната съвест на всеки специалист. Аз никога не си позволявам безотговорно отношение към пациентите, колкото и натоварено, напрегнато или даже изнервено да ми е в дадени ситуации. Така трябва да бъде винаги. Но се опасявам, че по-ниското ниво на образование, на което сме свидетели през последните години, и липсата на кадри, които да обучат младите лекари, ще окажат негативно отражение в бъдеще.
А какво бихте пожелали на най-младите си колеги?
Теоретично да са много добре подготвени, да не спират да се развиват в тази посока, защото медицината постоянно върви напред, и да не забравят, че работят с живи същества. Индивидуалният подход трябва да го има. И не на последно място, всеки студент, завършващ медицина, трябва да си избере специалност, която обича. Човек трябва да си обича работата, за да не му тежи. Аз, например, не мога да си представя, ще мога да работя друга специалност.
Толкова години сте в МЦ КИРМ “Св. Елисавета” – Плевен. Защо?
Това е моят втори дом. Обичам си работата, обичам си клиниката и целия екип, защото всички сме сте стиковали прекрасно през годините назад. Ние сме взаимно свързани и успехите идват, благодарение на екипната ни работа и пълния синхрон помежду ни.
В МЦ КИРМ “Св. Елисавета” – Плевен поставяме началото на един живот, а в МБАЛ ”Авис Медика” се ражда новият живот!
Това е моята работа и моят живот!
***
Биография на д-р Божанка Панева – Бързашка:
2006 г. – завършва „Медицина“ в Медицински университет – Плевен;
2007-2010 г. – редовен специализант, катедра “Акушерство и гинекология” при МУ – УМБАЛ – Плевен;
2011 г. – Придобива специалност по акушерство и гинекология;
Завършени курсове: Ехография в акушерството и гинекологията;
Извличане и съхранение на стволови клетки и автотрансплантация;
Участие в 11-ти световен конгрес по акушерство и гинекология (COGI)-2008 г.
Национални конференции и конгреси по акушерство и гинекология, стерилитет и контрацепция, гинекологична ендоскопия, ИВФ техники и технологии, репродуктивна ендокринология, хормонална заместителна терапия и др.
Работи в областта на акушерството и гинекологията, стерилитет и ИВФ.
Езици: македонски, английски, сръбски.