Имунологични рискови фактори при репродуктивни неуспехи

Репродуктивните неуспехи са свързани с невъзможността за протичане на успешна бременност. Съвременни проучвания показват, че промените, които настъпват в имунната система на жената по време на бременност са от особено значение за успешното ú протичене. Когато тези промени не се осъществяват или протичат неправилно, може де се стигне до липса на бременност или неуспешно протичане на бременността. В последните години са установени няколко имунологични фактора, свързани със стерилитет и повтарящи се аборти. Определянето на тези фактори позволява поставянето на диагноза, а оттам и подбора на правилна терапия в случаите на репродуктивен неуспех.

 

Диагностициране на репродуктивните неуспехи

Поставянето на точна диагноза е важен елемент от лечението на двойки с репродуктивни проблеми. Подборът на диагностични тестове, необходими за установяването на причините за инфертилитета, зависи от етапа на който се проявяват репродуктивните неуспехи – пре-имплантационен (преди-), пери-имплантационен (около-) или пост-имплантационен (след-).

Пре-имплантационните репродуктивни неуспехи се проявяват след оплождането на яйцеклетката и преди имплантацията. Могат да бъдат резултат от проблеми със самите гамети (яйцеклетка, сперматозоиди) или от влиянието на средата, в която се намират ембрионите преди имплантация.

Проблемите, свързани със женските гамети (яйцеклетките), клинично се проявяват като:

 

Нарушения в сперматозоидите, които не могат да бъдат диагностицирани, чрез стандартните параметри на семенния анализ, могат да се установят посредством:

 

Нарушения, свързани с влиянието на средата, в която се намират ембрионите преди имплантация, клинично се проявяват като:

 

За диагностициране на пре-имплатационните неуспехи се използват следните панели от тестове:

 

Пери-имплантационните прекъсвания на бременността се проявяват клинично като неизяснен стерилитет. Лабораторните тестове, които могат да подпомогнат диагностицирането на пери-имплантационните репродуктивни неуспехи са следните:

Пост-имплантационните прекъсвания на бременността се проявяват клинично като ембрионални (до 10 гестационна седмица) или фетални (след 10 гестационна седмица) аборти. За разлика от феталните загуби, болшинството от ембрионалните загуби или аборти се дължат на хромозомни аномалии. Поради тази причина, жени с два или повече повтарящи се аборта или с повече от една неизяснена загуба на плода, се тестират преди да забременеят за установяване на евентуалните причини за пост-имплантационни неуспехи, както и по време на самата бременност.

 

Установяване на причини за повтарящи се аборти

Тъй като повтарящите се аборти са резултат от проблеми в самия ембрион или в средата, в която се имплантира и развива ембриона, следните тестове са от особенно значение за поставянето на диагноза:

 

Установяване на причини за фетална загуба

Неизяснената фетална загуба може да е следствие от тромбофилични или имунологични механизми. Тестовете, даващи предимство в диагностицирането на причините за феталната загуба са следните:

 

Установяване на причини за ембрионална загуба

Изследвани са голям брой биомаркери, които имат предиктивна стойност при установяване на жизнеността на плода. Такива маркери са hCG, прогестерон, естрадиол, Inhibin A. Ако пациентката приема хормони с цел поддържане и запазване на бременността, тогава единственият точен начин за мониториране при ранна бременност е чрез:

 

Мониториране на бременността

Бременности с повишен риск от аборт се мониторират чрез тестиране на:

Жените, които са подложени на терапия с хепарин също трябва да бъдат следени по време на терапията чрез изследване на: