Панел за яйчников резерв

Яйчниковият резерв дава информация за способността (капацитета) на яйчника да отговаря на стимулация с гонадотропини, чрез продукция на достатъчно количество яйцеклетки с добро качество, от които могат да се получат нормални ембриони. Серумната концентрация на Inhibin B осигурява една нова възможност за оценка на яйчниковия резерв, допълвайки определянето на концентрацията на фоликулостимулиращ хормон (FSH), лутеинизиращ хормон (LH) и естрадиол (Е2), в серума на жени, взет на трети ден от менструалния цикъл. Счита се, че Inhibin B е по-информативен показател за изследване на фоликулярната функция от FSH, тъй като се секретира от гранулозните клетки и контролира секрецията на FSH от хипофизата.
Определянето на серумната концентрация на Inhibin B на трети ден от менструалния цикъл, има предиктивна стойност по отношение отговора на яйчниците към стимулацията с гонадотропини по време на циклите за ин витро оплождане.
При жени, със серумна концентрация на Inhibin B на трети ден от цикъла по-ниска от 45 pg/ml, вероятността за забременяване е със 70% по-ниска, в сравнение с жени, чиято концентрация на Inhibin B на трети ден е над 45 pg/ml. Жени с положителни анти-овариални антитела, са с понижени шансове за забременяване след IVF/ET, в сравнение със жени, при които не са открити такива антитела. Предиктивната стойност на положителния резултат за анти-овариални антитела за неуспешен изход от IVF/ET е 82%.

Панелът за яйчников резерв включва следните тестове:

 

Панел за установяване на преждевременно намаляване на яйчниковата функция

Преустановяването на яйчниковата функция преди 40-годишна възраст при една значителна част от жените е свързано с автоимунни процеси. Най-често свързаните с преждевременно намаляване на яйчниковата функция антитела са: анти-фосфолипидни (АРА), анти-нуклеарни (ANA), анти-тиреоидни (ATA) и анти-овариални антитела (АОА). Inhibin B е добавен към панела с цел подпомагане на поставянето на диагноза и потвърждение за преустановена яйчникова функция.

Панелът включва следните тестове:

 

Панел за установяване на мъжки фактор

Мъжкият фактор допринася за около 50% от причините за стерилитет. До скоро, диагностицирането на мъжки фактор при стерилитет включваше само резултатите от стандартна спермограма – брой на сперматозоидите, подвижност и морфология. Аномалии в тези параметри се изразяват клинично като стерилитет. Резултати, получени при съвременни проучвания показват, че сперматозоидите са отговорни не само за причините за стерилитет, но и за нарушения в ранната ембриогенеза и прекъсване на бременността. Нарушената ранна ембриогенеза е резултат от дефекти в ядрото на сперматозоидите. Ролята на ядрото към мъжкия фактор за стерилитет може да се измери като процент фрагментирана ДНК (SDI тест).

Панелът включва следните тестове:

 

Ендометриозен панел

Ендометриозата е често срещано гинекологично заболяване, характеризиращо се наличието на ендометриална тъкан извън матката. Засяга приблизително 20-40% от жените с репрподуктивни проблеми. Съществуват голям брой доказателства, че имунологичните механизми играят важна роля в патогенезата и патофизиологията на ендометриозата. Имунологичните прояви при пациенти с ендометриоза са свързани с повишени В-, Т- и NK-клетъчни отговори. Промените в В-клетъчния отговор могат да бъдат установени, чрез повишените серумни нива на автоантителата, включително анти-фосфолипидни и анти-нуклеарни натитела, промените в Т-клетъчната активност се измерва чрез ембриотоксичен тест (ЕТА) и активиран репродуктивен имунофенотип (aRIP). NK- клетъният отговор се оценява чрез повишена NK-клетъчната цитотоксичност. СА-125 също се използва като маркер за ендометриоза.

Панелът включва следните тестове:

 

Скрининг панел преди ин витро фертилизация

За жените, подлагащи се на ин витро фертилизация (IVF), като лечение на стерилитет, който не се дължи на мъжки фактор, е характерно преобладаване на имунологични рискови фактори. По тази причина, жени с неизяснен стерилитет или женски фактор, се изследват преди започване на IVF цикъл, за да се отстранят вероятни причини, водещи до невъзможност за имплантация. Жени с ендометриоза, тазово-възпалителна болест, неизяснен стерилитет, вторичен стерилитет след повтарящи се спонтанни аборти, както и с автоимунни заболявания в семейството, трябва да бъдат изследвани с минимум от рутинните скрининг тестове. Въпреки това, в зависимост от историята на пациента, панелът от имунологични тестове трябва да бъде индивидуален за всеки пациент. При някои пациенти може да се наложи провеждане на допълнителни изследвания. При жени с повече от 8 неуспешни трансфера на ембриони на стадий 2-3 ден, и повече от 4 трансфера на стадий бластоцист, без развитие на успешна бременност, се препоръчва тестиране с панел за диагностициране на имплантационна недостатъчност.

Панелът включва следните тестове:

 

Панел за диагностициране на имплантационна недостатъчност

Имплантацията е едно от основните събития в развитието на успешна бременност. По-голяма част от прекъсванията на бременността възникват в периода, в който се осъществява имплантацията. Диагноза неуспешна имплантация се поставя в случаите, когато няма очевидна причина за стерилитет на двойката или при липса на бременност след няколко поредни IVF процедури, въпреки сполучливите трансфери и задоволителния брой ембриони с нормална морфология. Невъзможността за имплантация може да се дължи на проблеми с ембрионите или с ендометриума. Ендометриалните проблеми могат да бъдат с хуморална или имунологична природа. И в двата случая е възможно прилагането на адекватна терапия. Панелът за диагностициране на проблеми с имплантацията е подходящ за установяване на имунологични фактори, които са причина за невъзможна имплантация.

Панелът включва следните тестове:

 

Панел за диагностициране на причини за повтарящи се аборти

Повтарящите се аборти могат да настъпят в ранните (първи триместър) или късни (втори или трети триместър) етапи на бременността. Установяването на причините за спонтанен аборт е важнен етап от лечението на двойката. Половината от спонтанните аборти в първия триместър на бременността се дължат на хромозомни аномалии, докато във втори и трети триместър, те съставляват значително по-малка част от причините за прекъсване на бременността. Поради това, причините за прекъсване на бременността се търсят след два или повече спонтанни аборта, или при всеки аборт във втори или трети триместър. Приема се, че промените, настъпващи в имунната система на жената по време на бременност са необходими за нормалното й протичане. Нарушенията в тези динамични процеси водят до загуба на бременността, като основна причина за това са имунологичните фактори.

Панелът включва следните тестове:

 

Коагулационен панел

Повтарящите се аборти могат да бъдат свързани и с нарушения в процесите на кръвосъсирване. Те могат да се дължат на дефекти на факторите на кръвосъсирване или на циркулиращите антикоагуланти (лупус-подобни антикоагуланти). Присъствието на циркулиращи лупус-подобни антикоагуланти би удължило актуалното парциално тромбопластиново време (АРТТ). АРТТ е чувствително и към понижаване на концентрациите на факторите Fletcher и Fitzgerald, и коагулационните Фактори І, ІІ, V, VІІІ, ІХ, Х, ХІ и ХІІ. Тестирани за лупус-антикоагулант (LAC) трябва да бъдат само плазмени проби с удължено аРТТ, за да може да се разграничи влиянието на лупусни инхибитори и ниските концентрации на факторите на кръвосъсирването.
Определянето на аРТТ и протромбиново време (РТ) се използва също и за мониториране на способността за съсирване на кръвта, при пациенти, прилагащи терапия с антикоагуланти.

Панелът включва следните тестове:

 

Панел за мониториране на спонтанни аборти в ранните етапи от бременността

При пациенти с предшестващи аборти, мониторирането и прогнозирането на настоящата бременност е от особено значение. Освен трансвагинален ултразвуков преглед, откриването на ранни аборти (до 6 гестационна седмица) включва и изследване на серумните концентрации на β-hCG и Inhibin A.

Панелът включва следните тестове:

 

Панел за проследяване на бременността

След като са установени имунологични фактори, рискови за нормалното протичане на бременността, е необходимо стриктно наблюдение на всяка следваща бременност, за да се избере възможно най-доброто лечение. В зависимост от специфичната имунотерапия, за проследяване на протичането на бременността е необходимо изследване на анти-фосфолипидни антитела (АРА), репродуктивен имунофенотип (RIP), както и на АРТТ и тромбоцити, ако се прилага хепарин.

Панелът включва следните тестове: